— Кой сте вие? — запита образът подозрително.
— Името ми е Стивън Ламорак. Аз съм землянин.
— Чужденец значи?
— Точно така. На посещение съм в Елсевер. Вие сте Рагусник, нали?
— Игор Рагусник, на вашите услуги — отзова се шеговито образът. — Само дето няма никакви услуги. И няма да има, докато към мен и към семейството ми не започнат да се отнасят като с човешки същества.
— Осъзнавате ли пред каква опасност е изправен Елсевер? — започна Ламорак. — Има вероятност от епидемии.
— За двайсет и четири часа ситуацията може да стане нормална, ако започнат да се отнасят към мен човешки. Решението е в техните ръце.
— Говорите като учен човек, Рагусник.
— И какво?
— Казаха ми, че не сте лишени от никакви удобства. Имате си къща, облечени и нахранени сте по-добре от който и да е на Елсевер. Децата ви получават най-доброто образование.
— Точно така. Но всичко е чрез обслужващи механизми. И ни изпращат невръстни момиченца — сирачета, за да се грижим за тях, докато пораснат. А после да станат наши жени. Но още малки те умират от самота. Защо? — гласът му изведнъж се препълни с ярост — Защо трябва да живеем в изолация, като че ли всички сме чудовища, които не заслужават да са в близост до хората? Ние не сме ли човешки същества, като останалите, със същите нужди, желания и чувства? Не вършим ли и ние почтена и полезна дейност?
Зад Ламорак се разнесе въздишка. Рагусник я чу и повиши глас:
— Виждам и Съвета там отзад. Отговорете ми! Не е ли това почтена и полезна дейност? Нали вашите отпадъци се превръщат в храна за вас. По-лош ли е човекът, който пречиства мръсотията от този, който я прави? Чуйте, съветници, аз няма да се откажа! Нека цял Елсевер загине, включително аз и синът ми, ако се наложи. Но аз няма да се откажа! За семейството ми ще е по-добре да умре от болест, отколкото да живее както сега.
— Вие водите този живот от рождение, нали? — прекъсна го Ламорак.
— И какво, ако е така?
— Със сигурност сте свикнали с него?
— Никога! Може да се каже, че съм примирен. Баща ми се беше примирил, аз също за известно време, но отдавна гледам как синът ми, единственият ми син, няма с кого да си играе. Аз и брат ми бяхме двама, но синът ми никога няма да си има някого. И аз вече не съм примирен. Приключвам с Елсевер и с този разговор.
Екранът угасна. Лицето на главния съветник бе прежълтяло. Единствено той и Блей бяха останали с Ламорак.
— Човекът е побъркан — каза главният съветник. — Не знам как да го принудя да отстъпи.
Пред него имаше чаша вино. Когато я поднесе към устата си, той разля няколко капки върху белите си панталони.
— Толкова ли неоснователни са неговите искания? — запита Ламорак. — Защо да не може да бъде приет в обществото?
В очите на Блей за миг блесна ярост:
— Човек, който преработва екскременти?! — но после присви рамене: — Е, да, ти си от Земята.
Ламорак неочаквано се сети за един друг отхвърлен, класическо творение на средновековните аниматори — Ал Капп, човекът с многото имена, „човекът-черноработник“
— Рагусник наистина ли се занимава с екскременти? Имам предвид има ли физически контакт тях? Сигурно всичко се прави от автоматични машини.
— Разбира се — отговори главният съветник.
— Тогава каква точно е ролята на Рагусник?
— Той ръчно настройва различните контролни уреди, които осигуряват правилното функциониране на машините. Той ги коригира, сменя скоростта на преработката в зависимост от времето на деня, съгласува крайната продукция с търсенето. Ако имахме място, за да да направим машините десет пъти по-ефективни, цялата тази работа щеше да се извършва автоматично — тъжно добави съветникът. — Но това би било ненужно разхищение.
— Дори и да е така — настоя Ламорак, — всичко, което Рагусник прави, е да натиска копчета, да включва релета или други такива неща.
— Да.
— Тогава работата му не е по-различна от тази на всеки друг елсеверианец.
— Вие не разбирате — обади се Блей троснато.
— И за това ще рискувате живота на децата си?
— Нямаме друг избор — гласът на Блей бе изпълнен с такава болка, която бе в състояние да увери Ламорак, че ситуацията за него е цяло мъчение, и че той наистина няма друг избор.
Землянинът потръпна от ужас:
— Тогава прекратете стачката. Накарайте го насила.
— Как? — попита главният съветник. — Кой ще го докосне или ще се приближи до него? Дори и да го убием, като стреляме по него от разстояние, по какъв начин ще ни помогне това?
— Вие знаете ли как се пуска тази машина?
Главният съветник се изправи на крака:
— Аз ли?! — изрева той.
— Нямах предвид самия вас — извика Ламорак в отговор, — използвах местоимението в неговия неопределен смисъл. Може ли някой да се научи как да се справя с машините на Рагусник?
— Има го в наръчниците, сигурен съм — бурният гняв на главния съветник бавно се уталожи, — но ви уверявам, че никога не съм се занимавал с това.
— Тогава не би ли могъл някой да се обучи и да замести Рагусник, щом като той не желае?
— Кой би се съгласил на такова нещо? — учуди се Блей. — Няма да съм аз при никакви обстоятелства.
Ламорак си спомни за някои земни табута, които биха могли да бъдат почти толкова силни. Помисли си за канибализма, кръвосмешението и богохулството.
— Но вие трябва да сте подготвили заместници на Рагусник. Представете си, че той умре.
— Тогава синът му ще се заеме с неговата работа или друг негов най-близък роднина — отговори Блей.
— Ами ако той няма възрастни роднини? Ако цялото му семейство загине внезапно?
— Това никога не се е случвало и никога няма да се случи.
— Ако имаше такава опасност — добави главният съветник, — ние може би щяхме да оставим едно или две бебета в дома на семейство Рагусник, за да ги обучат в занаята.
— И как щяхте да изберете това бебе?
— Измежду деца, чиито майки са починали по време на раждането, точно както избираме бъдещата жена на Рагусник.
— Тогава изберете с жребий заместника на Рагусник — каза Ламорак.
— Не е възможно! Как въобще можахте да го предложите? Бебетата са току-що дошли на тоя свят, те не знаят нищо. В този момент ще трябва да изберем възрастен и да го причислим към Рагусник. Не, доктор Ламорак, — продължи Главният Съветник — ние не сме чудовища!
„Няма смисъл — помисли Ламорак безнадеждно. — Няма смисъл, освен ако…“ Той все още не беше готов да се изправи срещу това ако.