— Мотото на „Ван Дорн“: „Никога не се предаваме! Никога!“ е основано на принципи, нали?
— Разбира се! Никога не си затваряме очите за престъпления. Никога не изоставяме невинни.
— Това бе първото, на което ме научихте, сър. Бяхме в Чикаго, в бара на Джими Армстронг, и казахте: „Невинните са неприкосновени и…
Бел замълча.
Джоузеф ван Дорн довърши кредото, което собственоръчно набиваше в главите на всичките си хора:
— … и дълг на силните е да ги закрилят.“
— Момчетата, убити в инцидента вчера, са невинни, сър. Членът на профсъюза Джим Хигинс е невинен. Но катастрофата не беше случайна.
Очите на Ван Дорн пробляснаха и Бел разбра, че е успял да привлече вниманието му.
— Можеш ли да посочиш кои са саботьорите?
— Не е бил саботьор.
— Моля?
— Не и в този смисъл. Не е дело на профсъюза.
— А чие тогава?
— На провокатор.
— Какво, по дяволите, приказваш? Стига увърта! Саботажът си е саботаж.
— Не е, сър. Не и в този смисъл.
— Спри да ми говориш за „този“ смисъл, а кажи най-сетне в кой смисъл.
— Счупената брънка на веригата, която предизвика катастрофата, е била счупена умишлено, смея да кажа, от провокатор.
— С каква цел?
— В името на по-тежко престъпление.
— Какво по-тежко престъпление?
— Не знам — призна Бел. — Имало е подобни прецеденти, когато провокатори са били използвани, за да се изфабрикуват доказателства срещу членове на профсъюза. Но не мисля, че в случая става дума за нещо такова.
Ван Дорн се облегна на стола и кръстоса ръце на гърдите си.
— Радвам се да го чуя. Скъпичко ще му излезе на Джак Глийсън да си срине мината, само за да намери извинение да арестува стачници.
— Знам. Затова се чудя…
— А ти къде беше, когато са саботирали вагонетките? Не те ли изпратих, за да предотвратяваш такива неща?
— Съжалявам, че не оправдах доверието ви, сър.
Ван Дорн се взираше сурово в него почти половин минута. Накрая продума:
— И до това ще стигнем. Какво видя?
Бел му описа какво е подхранило подозренията му, че не става дума за саботаж — самоубийствения ефект на подобно начинание под земята, странния белег от длето, успеха на въгледобивната компанията в подкопаването на усилията на профсъюза след ареста на Хигинс.
Джоузеф ван Дорн отново се втренчи в младежа.
Бел посрещна с хладнокръвие погледа на работодателя си. Шефът беше крайно амбициозен, но честен и отговорен човек.
— Противно на преценката си — каза той накрая, — ще ти разреша да разследваш смътната си хрумка една седмица. Но само една!
— Благодаря, сър. А може ли да викам хора на помощ?
— Не мога да отделя никого. Тази обиколка на принца ще ми глътне цялата работна ръка. Сам си, момче!
Откъм богато обзаведената трапезария се разнесе глъчка. Свитата на Черния Джак се поклащаше важно към богато отрупаните маси. Глийсън тресна с юмрук по една от тях и гръмко се врече:
— Ще унищожа миньорските профсъюзи веднъж завинаги!
По-възрастните собственици го посъветваха да внимава, защото пенсилванския профсъюз е силен, а зимата иде и не могат да си позволят стачка.
— Народът няма да търпи милиони да мръзнат в собствените си домове.
— Собствениците на антрацитните мини вече са с по два милиона назад, за да плащат, да хранят, да приютяват и да въоръжават пет хиляди души въглищна полиция5. Мътните го взели, ако увеличим заплатите на всички миньори с по десет цента, ще платим по-малко, отколкото плащаме на тези ченгета!
Глийсът отново тресна по масата и сребърните прибори подскочиха.
Сервитьорите се хвърлиха да спасяват кристала.
— Господа, повтарям! Ще унищожа миньорските профсъюзи веднъж завинаги!
— А няма ли да е по-разумно просто да дадем на миньорите малко увеличение и да прекратим недоволството им в зародиш? — попита един от собствениците.
— Преди онзи проклет диктатор Рузвелт да се е намесил и да поиска да признаем легитимността на профсъюза — добави друг.
Ван Дорн прошепна на Бел:
— Хората около Теди ми казаха, че най-много му се иска да сложи край на стачката.
Джак Глийсън посрещна с присмех приказките за компромис.
5
Частни полицейски сили, създадени от законодателните органи на щата Пенсилвания, но използвани и поддържани от различните въглищни компании. — Б.пр.