Бавно върна погледа си към Арчи и каза:
— Първият изстрел на миньорите по „Цар Вулкан“ ще даде на гвардията извинение да слязат на брега и да стрелят безогледно. Освен ако миньорите не извадят късмет да потопят кораба с първия изстрел, което е много малко вероятно.
Дори да успееха, това само щеше да забави неизбежното.
— Какво ще правиш, Айзък?
— Хей, Уиш, имаш ли пура? — попита Бел.
— Разбира се! — отвърна Уиш и извади една хаванска пура от палтото си. — Кое конте отива на бал без пури?
Бел я стисна между зъбите си.
— Искаш ли огънче?
— Още не. Имаш ли някоя рязана пушка в чантата си? За Арчи?
Уиш подаде оръжието на Арчи. Той взе пушката и каза:
— Мислех, че на чираците не са им разрешени…
— Временно си повишен. Сложи я под палтото си. Не се приближавай до мен, освен ако не те повикам.
Бел излезе от пристана и стигна до бараката за барут, която миньорите бяха издигнали далеч от палатките. Пазеха я внимателно, поучени от експлозията, която почти потопи „Сейди“ и част от шлеповете. Комитетът по експлозивите помнеше и високия детектив, който беше препоръчал — стискайки пистолет, динамитът да се намира в отделен шлеп. Поздравиха го радушно.
— Много хубав параход сте ни докарал, господин Бел. Какво можем да направим за вас?
— Имам нужда от една пръчка динамит, капсула и малък фитил.
— Искате ли да ви ги сглобим?
— Ще съм ви благодарен.
Миньорът, заел се със задачата, работеше бързо и старателно.
— Колко къс фитил искате?
— Дайте ми десет секунди.
Миньорът го изгледа.
— Дано можете да тичате бързо.
— Достатъчно бързо, да — Бел прибра мазната червена пръчка динамит в палтото си и направи знак с пурата си. — Имаш ли огънче?
— Да се отдалечим от бараката — каза миньорът и после му запали пурата.
— Благодаря.
— Препоръчвам ви да държите запаления край встрани от фитила.
Бел пое нагоре по склона към оръдието. „Хочкис“-ът беше добре смазан, по цевта и колелета не се виждаше и петънце ръжда, а мъжете, които го обслужваха, изглеждаха, сякаш си разбират от работата. Бяха видели „Бялата дама“ и също благодариха на Бел за нея.
Бел се обърна, сякаш за да се полюбува на парахода, който лъщеше в смътната питсбъргска светлина — висок, дълъг и бял сякаш беше акостирал край най-красивия морски курорт. Той дръпна здраво от пурата, извади динамита от джоба и докосна фитила с пурата. Издуха облаче дим, за да разсее хората от отряда по оръдието и плъзна динамита в цевта.
— Какво?
Докато тичаше надолу по склона, Бел се провикна през рамо:
— Бягайте! Динамит е! Арчи!
Петдесет метра по-надолу той се обърна. Динамитът избухна с приглушен звук. Оръдието подскочи върху колелата си и задната му част цъфна като от хартия. Хората горе се събраха около унищоженото оръжие. Разгневени мъже се затичаха след Бел с крясъци:
— Какво направи?
Бел продължи надолу с бързо ход и даде сигнал на Арчи да не вади пушката, докато наистина не се нуждаят от нея.
— Защо?
— Надявам се, че току-що спасих глупавите ви кожи — заяви Бел.
— Как да ги победим сега?
Виковете спряха изведнъж. Всички погледи се вдигнаха към върха на платформата. Един съгледвач крещеше през свити длани.
— Идат! Черният параход иде!
47
— Хвърляйте въжетата! — нареди Бел.
Двамата с Арчи се затичаха по платформата за качване на парахода. Бел извика Мак и Уоли на стълбите до колелото.
— Трябва да ги държим далеч от палатковия лагер.
Кабината на щурмана, където се намираха, беше на пет палуби над реката и оттам Бел виждаше голяма част от лагера. От другата страна на барикадите, издигнати от струпани трамваи, синьото множество на питсбъргската полиция сновеше нервно насам-натам.
— Само чакат някой да им отвори пролука — измърмори Мак Фултън. — Нямат търпение да счупят няколко глави.
Капитан Дженингс стоеше, хванал двуметровия рул, мрачен и съсредоточен. По команда на Бел, той позвъни в котелното, за да сигнализира „Заден ход“, след това завъртя леко руля и заобиколи импровизирания пристан.