Мъже от Комитета по отбраната натрошиха шлепа — пристан и така го добавиха към стената от вече потопени шлепове, полупотънали в калта.
Бел рече:
— Разположи ни между тях и Върха.
Дженингс възви и се обърна срещу течението. Високата стоманолеярна пречеше да се види какво има зад следващия завой. За миг, който им се стори цяла вечност, имаха цялата река за себе си.
— Писа ли на Мери? — попита Уиш.
— Трябваше да й го кажа лично… Ето ги!
Високите комини на „Цар Вулкан“ се показаха и се плъзнаха покрай стоманолеярната. Движеше се бързо и връхлетя, преди „Бялата дама“ да стигне до средата на реката. Внезапно, без никакво предупреждение, оръдието на кърмата на „Цар Вулкан“ избумтя.
Изпищя снаряд, разпени реката и експлодира в един от шлеповете, блокирали брега. Във въздуха се разлетя дървесина.
Бел се приближи до капитан Дженингс.
— Той има оръдие, а ние — не. Можеш ли да се блъснеш в него?
— Можеш да се обзаложиш! Кажи на момчетата си долу да усилят налягането.
Бел извика заповедта към котелното.
„Цар Вулкан“ отново стреля. Експлодира втори шлеп. Третият изстрел излетя нагоре. Мина през ред палатки и склонът на хълма сякаш се разтресе, а стотици хора се разбягаха с писъци.
— А аз какво да правя? — попита Бел.
— Кажи ми дали онези отсреща имат капитан от Мон или от Синсинати.
— Не знам.
— Ако е от Синсинати, когато стигне до завоя, може да се натресе лошо. Там има напречно течение, което ще го ритне в кърмата и ще го отнесе към брега.
Оръдието отново избумтя. Четвърти снаряд улучи шлеповете. Айзък Бел си помисли, че от него се очаква да спре войната, а не да я загуби.
Хенри Клей не можеше да си намери място. Защо миньорите не отвръщат на огъня?
„Хочкис“-ът, който им закара, вече трябваше да раздробява палубата на „Цар Вулкан“. Вместо това гвардейците стояха спокойно на нея и викаха радостно след всеки изстрел. А полицията на компанията и пинкертъните се тупаха по гърбовете, все едно бяха на бейзболен мач.
Един от гвардейците тупна Клей по гърба.
— Печелим!
Клей обаче искаше да започне война и да я продължи, а не да я спечели преди да е започнала. Той грабна бинокъла на офицера и го насочи към хочкиса. Оръдието си беше на мястото, но около него нямаше никой. Вгледа се по-внимателно и видя, че цевта е килната под странен ъгъл. Нещо явно я бе сполетяло, нещо на име Айзък Бел.
— Върни ми бинокъла или ще повдигна обвинение за неподчинение! — развика се офицерът.
Клей, облечен в униформа на редник, си проправи път през ликуващите идиоти и се упъти към главната палуба, където бяха пещите за котлите. Дегизировката му включваше платнена армейска торба. Вътре имаше на пръв поглед няколко парчета въглища, но всъщност бяха пръчки динамит с детонатори и трисантиметрови фитили.
„Цар Вулкан“ имаше десет котела и огнярите непрестанно търчаха от единия към другия, ринейки въглища в пещите. Някой мерна униформата на Клей и се провикна:
— Какво става горе?
— Печелим! — отвърна Клей и когато огнярят се обърна, за да загребе още въглища, Клей хвърли една от бомбите в пещта и се отдалечи тичешком към задната част на парахода.
Напречното течение, за което спомена капитан Дженингс хвана кормчията от Синсинати неподготвен. То сграбчи в хватка кърмата на парахода и надви лопатките му. Преди кормчията да успее да си върне контрола върху огромния съд, носа на черния параход вече ореше в брега. Корпусът се изви напреки на пътя на „Бялата дама“, която пък пореше водите, за да се забие в „Цар Вулкан“. Оръдието на „Цар Вулкан“ отново стреля. Този път прозвуча по-силно. Нима имаха второ? Или най-после бяха пуснали и картечницата? Снарядът се вряза в една кухненска шатра, но Бел видя, че това е последният снаряд, който параходът ще изстреля.
— Котелът се е взривил — извика изненадано капитан Дженингс.
Комините на парахода се наклониха напред и се прекатуриха през откритата му палуба, след което се строполиха на носа. Последваха дъски, парчета дърво и стъкла. Всички механизми в горната част на парахода бяха унищожени.
— Взривил се е котелът на тия убийци!
— Някой му е помогнал — отвърна Бел, който беше виждал това два пъти в Глийсънбърг. — Това не беше случайност.
Защо обаче Хенри Клей би взривил собствения си параход?