49
Уоли Кисли се хвърли след Хенри Клей.
Трима души направо го прегазиха.
Бел видя как шахматният му костюм изчезва сред множеството. Скочи от перилата на палубата, приземявайки се върху неколцина паднали мъже. Изправи се бързо и затича след Клей, който бягаше към кърмата като разблъскваше хората от пътя си. Внезапно пое напряко през товарната палуба.
Бел продължи след него.
Клей извади пистолет и стреля три пъти, без да губи и секунда. Два от куршумите профучаха покрай лицето му, а третият проби периферията на шапката му и тя отхвърча от главата му. Бел спря, прицели се внимателно с армейския си колт и стреля точно когато Клей се обръщаше отново. Куршумът одраска вдигнатата му длан, въпреки че бе прицелен към главата му. Пистолетът на Клей излетя встрани. Но раната не го забави и той скочи на стълбите към котелното, свали от раменете си торбата и я сграбчи за презрамките.
Бел знаеше, че е поел към пещите и иска да взриви някой котел.
Съсредоточи се върху фигурата му на върха на стълбите и внимателно се прицели.
Колтът изрева. Изстрелът блъсна Клей назад. Той посегна към гърдите си и торбата се изплъзна от ръката му, но продължи нагоре. Сграбчи падналата торба с другата ръка и се стрелна към най-близката пещ. Бел отново се прицели. Огнярите, уплашените от изстрелите и рикоширащите куршуми, се пръснаха зад разни прикрития и попречиха на Бел да се концентрира. Хенри Клей изтича край отворената пещ и хвърли торбата вътре.
Торбата падна върху купчина червени въглени и край нея се разпиляха искри. За половин секунда, времето, необходима на Бел да стигне до торбата, тя вече се беше разгоряла. Трябваше да я извади незабавно.
Бел грабна едно от греблата на огнярите и се пресегна в огъня, улови презрамката и дръпна. Тя се скъса. Отново вкара греблото и този път хвана торбата и я извади. Тя падна димяща в краката му.
— Дръпни фитила! — извика Бел на най-близкия миньор и се понесе след Хенри Клей, който търчеше към кърмата.
Нямаше вече накъде да тича, когато стигна до мястото, където се срещаха палубата и двайсетметровото колело на кърмата. Бел го настигна. Клей се обърна с усмивка и деринджър в здравата си ръка и стреля. Куршумът раздра дланта на Бел. Палецът и пръстите му се свиха конвулсивно. Пистолетът му падна на палубата и се плъзна между кърмата и колелото.
Клей се усмихна широко.
— Много дълго чаках този миг! — каза той и натисна спусъка.
Бел вече замахваше към него, надявайки се, че единственото, което би забавило детективът — престъпник, ще е голямата му уста. Юмрукът му се заби в челюстта на Клей.
Куршумът профуча край Бел.
Той финтира с ранената си дясна ръка и нанесе още един мощен ляв в лицето на Клей. Клей залитна към края на кърмата.
— Предай се! — извика му Бел. — Всичко свърши!
Клей го изгледа невярващо.
— Никога не е свършило!
Сега беше негов ред да настъпи със своя ляв прав. Опита се да вдигне ранената си дясна ръка, но не можа. Очите му се изпълниха с ярост и той изгледа младия детектив, сякаш бе предател.
— Арестуван си! — заяви Бел. — Ще препоръчаме на властите да те пожалят, ако разкриеш кой плаща за всичко това. Кой е шефът ти?
— Никога не е свършило! — повтори Клей. Замахна отново със здравата си ръка. Бел пое удара и отвърна. Клей отново се олюля.
— Не можеш да се биеш с мен с една ръка, откажи се.
— Никога не е свършило! — заяви отново Клей.
Но още докато произнасяше тези думи, се извърна.
Бел осъзна в миг, че Клей бе толкова отчаян, че щеше да избере почти сигурната смърт — да скочи между кърмата на „Бялата дама“ и колелото и. Без Хенри Клей нямаше да може да разбере кой е работодателят му.
Бел се хвърли към него — колкото и да беше бърз Клей, Бел го изпревари. Сграбчи куртката на Клей и го повлече по края на кърмата. Този път обаче се обади раната на младия детектив. Палецът и останалите му пръсти нямаха достатъчно сила. Клей се отскубна и се хвърли в кипящите води.
Бел се загледа надолу към дирята от колелото, но тялото на Клей така и не се показа на повърхността.
50
— Ще ми се да бях там, за да го видя как се дави — каза Ван Дорн. — Научих го на всичко, което знам. Чак накрая осъзнах в какво съм го превърнал. Започвам да се чудя дали няма да създам още едно чудовище — Ван Дорн поклати глава, потърка червените си бакенбарди и погледна Бел изпитателно.