Бел посегна към джоба си. Ала възрастният мъж поклати глава.
— Имам заповед — без адвокати, без свещеници, без посещения!
— Вече опитах — чу се женски глас иззад Бел. — Щом не позволяват на сестра му да го навести, няма да позволят и на свещеника му.
Айзък Бел се обърна към звънливия глас. Щом очите им се срещнаха, през главата му като локомотив-беглец премина отчаяната мисъл: Ако ченгетата са отказали на нея да влезе, сам Бог няма шанс!
Жената бе изумително божие творение — сиви бляскави очи надничаха изпод коса, черна като беззвездна нощ.
Бел свали кепето си и протегна ръка.
— Айзък Бел — представи се той. — Не знаех, че Джим има сестра.
— Мери Хигинс — отвърна жената и скептично изгледа ръката на Бел. — Не знаех, че Джим има свещеник.
— От чикагската му енория — обясни високо Бел, за да го чуе и ченгето.
Мъжът слушаше с подозрение разговора между двамата.
— Джим е атеист — рече жената и му обърна гръб.
Бел я последва през тълпата и я настигна на спирката на вагонетката.
— И вие ли сте атеистка?
— Още не. Кой, по дяволите, сте вие?
— Запознахме се с Джим в мината. Опитваше се да ме привлече в профсъюза.
— Защо не е успял?
Бел сви рамене.
— Честно казано, боях се да не ме уволнят.
— Защо тогава го посещавате в затвора?
— Мисля, че изтегли късата клечка.
— Това, което правите, ще ви докара уволнение също толкова сигурно, колкото и членството в профсъюза. Какво е работата с вас, господин Бел?
Бел имаше добър слух за необичайни изрази и разпозна „каква е работата с вас“ като английски или австралийски. Може би жената бе живяла в чужбина. Или четеше романи.
— Докато ви обяснявам „каква е работата“ — отвърна той с усмивка, — ще ми направите ли честта да се присъедините към мен за чаша чай? Мисля, че в магазина на компанията могат да ни предложат.
— Не бих изхарчила и цент в този магазин. Както и в който и да било магазин на компанията.
— Не знам къде другаде предлагат чай.
— Точно в това е въпросът, не мислите ли, господин Бел? Компанията има монопол върху всичко и работниците нямат избор, освен да плащат ненормалните и цени. Плащат им в купони, вместо с истински пари, които могат да харчат само в магазина на компанията. Превърнали са ги в крепостници.
— Или изполичари.
— Роби.
— Явно брат ви не е единственият профсъюзен деятел в семейството ви.
— Напълно сте прав! — Около очите и се появиха едва забележими бръчици от лека усмивка, докато обхождаха чертите на младия хубавец пред нея. — Само че идеите на Джим са твърде благоразумни като за мен.
— Напълно ли сте сигурна, че няма да направите изключение за един чай?
— Абсолютно! — отсече Мери Хигинс.
После обърна очи към редицата съборетини, квартири и временни постройки край разкаляната уличка и погледът и спря върху един бар с фенер зад прозореца.
— Има и други начини. Елате с мен! — каза тя.
Бел погледна към растящата тълпа край затвора и последва Мери Хигинс. Тя вървеше целенасочено и бързо. Полите на роклята и се поклащаха от дългите крака под тях. Когато пристъпи на дървения тротоар, полите разкриха ниски ботуши, а малко над тях — красиви глезени.
Има фигура на момиче от танцова забава и поглед на училищна възпитателка, реши Бел.
В мига, в който прекрачиха в бара, се появи съдържателят и отдалече завика:
— Забранено за дами!
Мери Хигинс го прикова с още една от леките си усмивки, изгледа го право в очите и рече:
— Някъде зад бара е канцеларията ти и там има кана горещо кафе. Чудя се дали с този господин не бихме могли да си купим по чаша кафе и да го изпием на бюрото ти?
Челюстта на съдържателя висна.
— От къде знаете?
— Баща ми притежаваше бар и обичаше да казва, че ако пиеш каквото продаваш, ще свършиш в приюта за бедни.
— Разбирал е от работата си — отвърна съдържателят. — Елате!
Мери Хигинс запристъпва решително напред, а полите и вдигнаха прахоляк от пода.
В канцеларията съдържателят се извини:
— Нямам мляко обаче…
— Няма нужда — рече тя и хвърли бърз поглед към Бел, който кимна в съгласие.
— Ще ви оставя… насаме — и добави рязко. — Надявам се, на всички ни е ясно, че това не е любовно гнезденце.