В очите на младия миньор проблесна опасна искрица и мъжът побърза да се извини:
— Не исках да намеквам, че…
— Благодаря! — пресече го Мери Хигинс и махна с ръка.
После седна зад грубото бюро и направи знак на Бел да вземе едно от буретата, предназначени за сядане.
— Господин Бел, вие сте загадка.
— Как така, госпожице Хигинс?
— Облечен сте като миньор, но говорите като конте от Пето авеню, което се опитва да звучи като миньор и отчайващо се проваляте в опита си да скриете маниерите си на човек от привилегированата класа. Кой сте вие и какво искате?
Бел увеси нос — самото олицетворение на смущението, ако не и на вината. Тя имаше изключително зорко око и внимателен слух, тъй че Бел не се изненада, че е забелязала пробойните в маскировката му. От нея можеше да излезе добър детектив. Още откакто я видя беше забелязал проницателния и поглед и си бе приготвил защита, решен да остане в ролята си колкото се може по-дълго. Никога не се отклонявай от версията си, беше му казал веднъж Уиш Кларк, като онагледи урока си със здрава глътка уиски. Покажи на хората, че си безобиден пияница, обърни внимание на детайлите и запази същността. Колкото по-близо е до истината версията ти, толкова по-малко неща ще имаш за отричане.
Бел рече:
— Ще започна с това кой съм. Права сте. Роден съм сред привилегии. Баща ми обаче изгуби всичко през Паниката от 93-а6. Майка ми почина, а баща ми се застреля — дали от срам или от скръб, не знам. От тогава познавам само теглила. Но съм горд да кажа, че намерих мястото си под слънцето с двете си ръце.
Мери Хигинс рязко погледна към ръцете му и младият детектив се благодари за мазолите от работата с лопатата.
— „Принцове и властелини както се издигат, тъй и падат“? — цитира тя Оливър Голдсмит.
— „Крехки са сполуките им като стъкло от дъх раздуто“ — довърши Бел.
— Искате да повярвам, че отидохте на посещение при брат ми от едната доброта?
— Само това мога да му предложа.
— Нещо в историята ви не струва, господин Бел. Не се опитвайте да лъжете дъщеря на миньор.
— Мислех, че е притежавал бар.
— Измислих го, за да можем да изпием по чаша кафе на спокойствие — отвърна тя. Явно умееше не по-зле от Бел да изкривява истината в полза на целите си. — Може да сте загубил именията си, но начинът, по който сте живял, ви пречи да видите, камо ли да разберете конфликта между капиталистите и работническата класа.
— Не чак цял живот.
— Същността на войната за справедливост лесно може да се изрази в две изречения: Не може да има мир без справедливост. Не може да има справедливост без равенство.
— Добре казано — похвали я Бел. — Краснорчива сте, досега никога не бях мислил за случващото се по този начин.
— Нямам намерение да съм „красноречива“, господин Бел. Красноречието е шлака, отпадък, както и дрънкулките в именията ви.
— Надеждите на брат ви са по-скромни. Думите му бяха: „Единственото, което искаме е да живеем като човешки същества, да изхранваме семействата си и да образоваме децата си.“
— Брат ми е плах мечтател. Той трябва да разбере, че няма да спечелим войната за справедливост, докато работниците и капиталистите не станат равни и докато работникът не разполага с капитала си.
— На брат ви първо му трябва адвокат. Умен адвокат, който да убеди съдията, че Джим няма как да бъде обвинен за случилото се в мината. Компанията му беше възложила втора задача — да смазва лебедката. Отдалечи се твърде много от поста си. Когато го арестуваха, каза, че всичко е задето са научили, че е стачник и са нагласили ситуацията, за да го неутрализират.
— Не съм изненадата. Нито пък, че брат ми не е успял да прозре замисъла им. Както казах, той е мечтател.
Съдържателят влетя в офиса, изпаднал в паника.
— Трябва да си вървите! Затварям! Адът се изсипа на земята.
Навън слънцето вече захождаше зад планината и в долчинката тъмнината се сгъстяваше. Духна студен вятър, а от реката плъзнаха влага и мъгла. Сградата на съда тънеше в сенки.
Тълпата пред нея се беше утроила. Преди хората шепнеха, а сега вече викаха. Майки се отдалечаваха с децата си, сякаш усетили приближаващата се опасност. По главната улица се стичаха още мъже, помъкнали бейзболни бухалки и дръжки на кирки.
— Какво викат? — попита Мери, макар със сигурност да бе чула. Просто не искаше да повярва.
6
Една от най-тежките икономически кризи в света дотогава (1893 г.), възникнала в резултат на прекомерно железопътно строителство със съмнително финансиране, довело до поредица от банкови фалити. — Б.пр.