— Страшно стреляш! — отбеляза с възхищение старецът. — Т’ва ще ги научи.
Бел заби носа на лодката в мекия бряг.
— Скачайте! — викна той.
Мери се покатери с мъка и подаде ръка на брат си. Джим също се качи на борда. Бел даде на заден ход, завъртя руля отривисто и пое към отсрещния бряг.
Айзък Бел водеше влекача през река Мононгахела, бавно и леко надолу по течението, като търсеше къде да спре. Старецът разпозна Джим Хигинс.
— Ти си оня от профсъюза, нали?
— Да, аз съм. Вие за профсъюза ли сте?
— Не мога да кажа, че съм за профсъюза, но не мога да кажа, че съм и за компанията. Много юркат миньорите.
— А ще подкрепите ли стачката.
— Може… А може и да не подкрепя.
— И аз така се чувствам — отвърна Хигинс и поде разговор, който Бел не можеше да предположи, че ще чуе посред нощ на откраднат влекач. — Не е нужно да стачкуваме. Едно честно споразумение между миньорите и собствениците може да осигури на цяло поколение спокойна работа и живот. Разумните хора и от двете страни знаят колко се нуждае страната от въглища. Всички ще сме доволни, ако можем да ги добиваме и да живеем достойно от работата си. Стига някои фитилджии да не палят въображението на миньорите, можем да се спогодим веднъж завинаги.
Мери Хигинс се изсмя скептично.
— „Разумните“ те хвърлиха в затвора и подкокоросаха тълпата да те линчува, Джим!
— Ще има двайсет години мир, ако разумните се споразумеят — отвърна уверено Хигинс — и клане, ако не успеят.
— Братко, ако не беше господин Бел, щеше да рипаш във въздуха.
Айзък Бел слушаше възхитен как Джим Хигинс защитава позицията си и говори на сестра си и стареца, сякаш се опитва да ги спечели на своя страна в залата на профсъюза.
— Ако фитилджиите не отстъпят, работниците и собствениците ще воюват. В подобни войни умират невинни хора. В Хеймаркет, в Хоумстед и Пулман7 загинаха невинни. И това ще се повтори отново, ако не дадем път на разума.
Докато караше в тъмното, търсещ удобно място за спиране, Бел реши, че Джим Хигинс не е никакъв мечтател — и определено не е глупак, а мислител с цялостна стратегия как да се сложи край на работническите войни и с разумна боязън от резултатите от подобни войни.
Отпред замъждука някаква жълта светлина.
Старецът го побутна.
— Синко, ако смяташ да бягате още, а като гледам какви сте ги забъркали, по-добре да бягате, да знаеш, че оттатък следващия завой на реката е железопътното депо на „Балтимор & Охайо“. Там може да се метнете на някой товарен влак и да се пръждосате от Западна Вирджиния.
— Айзък, наистина щях да рипам във въздуха без теб, както каза Мери. Но може ли да те помоля за още нещо?
— Кажи.
— Ще придружиш ли сестра ми до някое безопасно място.
— Разбира се!
— Не ми трябва придружител! — рече рязко Мери. — Не искам придружител!
Джим Хигинс я погледна с любов и грижа:
— Сестричке, веднъж в живота си послушай някого другиго, освен себе си. Само аз съм беглецът сред трима ни. Ще ме обвинят в бягство от затвора. Вие с Айзък само сте избягали от озверяла тълпа, а дори собствениците не биха нарекли това престъпление. Ако можете да се промъкнете покрай ченгетата на компанията, и двамата ще сте в безопасност.
— Ами ти? — попита Бел.
А Мери додаде:
— Къде отиваш?
— Надявам се приятелите ми от Братството на машинистите да ме измъкнат с някоя доставка на въглища.
— До къде?
— До Денвър, Колорадо — отговори Джим. — Миньорите от западните щати помагат на стачниците. Ще имаме възможност всички да се обединим. Ако успеем да организираме една стачка по целия континент, ще принудим собствениците да ни изслушат.
Точно до депото се намираха няколко грубо скалъпени навеси за вагонетки, както и последната спирка на междуградската железница за Феърмонт и Кларксбърг. Когато тримата приближиха, видяха, че охранителите на Глийсън патрулират по платформата. Върнаха се обратно към депото. Бел и Мери се скриха в гората. Джим ги остави и се върна след час. Посочи им няколко товарни вагона на един страничен коловоз, към които тъкмо прикачваха локомотив.
— Момчетата казаха, че този празният е за Питсбърг. Спирачът е предупреден, но се пазете от охранителите на депото. Хванете средния вагон, с отворената врата. Качете се, когато влакът тръгне. Успех!
7
Три от най-големите и многочислени стачки на работници във въгледобивната и стоманолеярната индустрии. — Б.пр.