— А ти? — попита Мери.
— Момчетата ще ме измъкнат, не ме мислете. Пази се, Айзък! Благодаря ти, че се грижиш за нея!
Двамата мъже си стиснаха ръцете. Мери се хвърли на врата на брат си и когато се извърна в профил, Бел видя, че очите и лъщят от сълзи.
Двамата се отдалечиха от Джим. Вървяха в сенките, за да се приближат незабелязано към депото. Зачакаха край главния коловоз, треперещи заради студения вятър откъм реката. След час чуха свирката на локомотива.
— „Потегляме!“ — а после се чу и тежкото буботене на парата, когато влакът пое към главния коловоз.
Бел и Мери се присвиха под яркия преден фар и когато локомотивът отмина, се затичаха към релсите.
— Скачала ли си на влак досега? — попита я той.
— Преструвам се, че е въртележка в панаир.
— Внимавай да не се спънеш в полата си.
— Никога не се спъвам в полата си. Подкъсена е с десет сантиметра.
— Първо ти. Идвам след теб.
Изкачиха се по насипа, затичаха се покрай движещия се влак и се хвърлиха в празния товарен вагон.
Бел погледна назад, за да е сигурен, че охранителите не са ги забелязали. После плъзна вратата, макар това да нямаше почти никакъв ефект върху температурата. Влакът набираше скорост и леденият вятър се запромъква през процепите. Ребрата на Бел пулсираха и ненадейно го налегна изнемога. Останал без сили, той се подпря на стената. Влакът се разклати и в следващия миг Бел се озова на дървения под, а Мери му говореше сякаш от другия край на голяма зала.
— Видях лицето ти на светлината на фара. Беше пребледнял като платно. Куршумът вътре ли е?
— Не, не, не… Само ме одраска.
Той затвори очи — ненадейно чу разкъсване на плат. Тя късаше фустата си на ивици.
— Свали си палтото! — нареди му Мери и дръпна залепналата от кръвта му риза.
Тя отпуши появила се незнайно от къде манерка и Бел усети мирис на уиски.
— Какво правиш?
— Ще те превържа. Ще боли, но не вярвам да предпочиташ отравяне на кръвта.
— Превързвай спокойно… Аааа! — Бел рязко затвори уста. — Права си, малко пощипва. Къде си се научила да превръзваш рани?
— Когато стачкоизменниците избягат и биячите приключат работата си, идва време някой да се погрижи за ранените.
На Бел му се стори, че Мери Хигинс говори, сякаш чете думите си от лозунг. Ала обичаше гласа и. В тъмното ритъмът на железните колела звънтеше като музика. Беше смъртно уморен и всичко го болеше, но точно в този миг не би искал да е никъде другаде, освен да се вози в товарен влак с Мери Хигинс.
— Трепериш — рече тя. — В шок ли си?
— Малко… Студено ми е… На теб не ти ли е студено?
— Замръзвам. Притеснявам се, че раната ти е по-лоша, отколкото си мислиш.
Бел бе прострелван и друг път — леко в Уайоминг и много по-сериозно в Чикаго, и добре знаеше каква е разликата между директно попадение и одраскване.
— Не — увери я той, — това е просто шок. Чувал съм, че оръжие с подобен калибър може да те прати във въздуха, дори да не стреля от упор. Явно е така. Но и тук е ужасно студено. Може би си права, може би зъзна от шока… Щеше ми се да имахме одеяла.
— Легни до мен — каза Мери. — Ще се топлим взаимно.
— Добра идея — съгласи се охотно Бел.
8
Бел се събуди и очите му потънаха в кървавочервено утро, което надничаше през процепите на вагона. Отначало си помисли, че го е събудила болката в ребрата, но после осъзна, че е било проплакването на Мери в съня и.
Тя ненадейно извика, а Бел я прегърна през раменете и леко я раздруса.
— Добре си, Мери! В безопасност си! Аз съм тук!
Тя се озърна, потърка очи и отново отпусна глава на гърдите му.
— Сънувах кошмар… Извинявай… Извинявай, че те събудих.
— Не си ме събудила, вече бях буден. Добре ли си?
— Да — Мери трепереше цялата.
— Какво сънува?
— Преди пет години, когато бях на осемнайсет, бях на шествие с още хиляди жени. Искахме хляб за децата. Вървяхме цяла нощ към Питсбърг. Преди да влезем в града обаче, въглищната полиция ни посрещната с насочени пушки. Губернаторът им заповядал да стрелят на месо.
Тя притихна.
— И какво стана? — попита Бел.
— Трябваше да се оттеглим. Видях очите на онези мъже. Щяха да го направят. Щяха да натиснат спусъците, до един щяха да го направят… Както в Хеймаркет, в Пулман, в Хоумстед, в Латимър.