— А сега какво? — попита Уоли.
— Къде е черният параход?
— Тери и Майк го видели зад една фабрика в Макийспорт.
— Което вероятно е довело до смъртта им.
Издрънча звънец. В депото влезе влакът от Ню Йорк за Чикаго. Бел се огледа из празните перони. Чудеше се къде е Мери, но вместо да пита за нея, попита къде е Джим.
— Барикадиран в „Обединени въглища“ — отвърна Мак. — Блокирал е влакове, трамваи, улици. Но черният параход още ги държи в напрежение.
— Ченгетата също скърцат със зъби — додаде Уоли.
— Както и шерифът — допълни Мак. — Поне според моите източници. Нищо не му се иска повече от това да извади стачниците от палатките им.
— Ще настане кървава баня.
— Прав си. Собствениците, частните ченгета, пинкертъните и гвардията няма да се посвенят да спретнат една огромна баня с много кръв — съгласи се Уоли.
— Но кметът и някои от другите големци в града по-скоро не искат — каза Мак, — заради жените и децата в лагера. А и църковните дами и прогресивните им дишат във вратовете. Намекват, че са отворени за преговори.
— Поне до бала — уточни Уоли.
— Какъв бал?
— Ежегодния питсбъргски бал на висшето общество. Индустриалците се правят на благородници. Разни контета пристигат с частни влакове. Кметът знае, че вестниците предпочитат истинския бал — магнати, танцуващи по гробовете на работници, затова се опитва да удържи кибритлиите поне още известно време. Което означава, че разполагаме с два дни.
Нюйоркският влак спря на един от пероните и от него скочи едър мъж в огромно палто.
Уоли Кисли предупреди:
— Внимавай, Айзък! Иде шефът.
Джоузеф ван Дорн забеляза хората си от другата страна на релсите, влезе в гарата и пое към частния перон. Пътьом купи по един вестник от момчето в гарата и гневно го размаха пред лицата им.
— Нямаше как да не забележа, че градът гори. А тук пише, че сме загубили двама души.
— Тери Фейн и Майк Фланъри — обясни Бел. — И един капитан на параход, който много ни помогна.
— „Ни“? Кои сме „ние“? Детективи? Стачници?
— И двете — отвърна Бел. — Оказахме се на една и съща страна.
Вместо да се кара с Бел, Ван Дорн попита:
— Заради Хенри Клей ли?
— Експлозивите и палежите са запазена марка на Клей — отвърна младият детектив. — Параходът на капитан Дженингс бе стабилен и здрав. Трудно бих повярвал, че се е взривил без помощ. А и ченгетата казват, че това в профсъюзния щаб е било палеж.
— Но удобно обвиняват мъртъв стачкуващ — допълни Уоли Кисли.
Джоузеф Ван Дорн погледна Бел право в очите.
— Какво планираш сега, Айзък?
— Какво планира той? Няма ли ти да поемеш? — изтърси Уоли Кисли.
Погледът на Ван Дорн не помръдна от Бел.
— Айзък ни забърка в тази каша. Той трябва да ни измъкне — отвърна Ван Дорн с тон, нетърпящ възражения. — Какво планираш, детектив Бел?
Сега пък Мак Фултън надигна глас, възползвайки се от привилегията си на най-възрастен служител във „Ван Дорн“.
— Не можем да го товарим с подобна отговорност, Джо!
Уоли също не си премълча.
— Трябва ни опитен човек с поглед върху цялата картинка.
— Е, какво ще кажеш, Айзък? — попита отново Ван Дорн.
И тримата опитни детективи гледаха в очакване по-младия си колега. В този момент от влака с изсипаха Кени Блуум и готвачът, хванати под ръка. И ако Бел имаше някакви съмнения относно погледа си върху цялата картина, вида на двамата мъже, понесли уиски със сода, ги разсея на мига.
Кени вдигна чашата си.
— Героят на деня. Господа, Айзък Бел! Смелият машинист, който спаси животите на един безполезен плутократ и на най-полезния готвач в света. Айзък, поискай си нещо, и ще го получиш на мига!
Бел погледна шефа си в очите и каза:
— Отговорността не е само моя, имам си и вас, господа. Ето какво ми трябва… Уоли, Мак, искам да продължите с издирването на Хенри Клей.
— Аз ще го намеря — изръмжа Ван Дорн.
— Не — прекъсна го Айзък Бел, — вие можете да сторите нещо по-добро.
— Клей е мое чудовище. Аз го създадох. Аз ще го убия!
— Ако не успеете и ако Клей се изплъзне, десет хиляди живота са в опасност. Вие можете да направите нещо повече… познавате президента, нали?
— Да, какво за него?