— Смилете се поне над малките! — помоли Хенри Клей.
— Имаме заповеди — без оръжия и без храна.
Клей привърза поводите към каруцата, кимна на ченгето отпред да се отмести и извади от палтото си почти пълна бутилка уиски.
— Гледайте да не ви види някой, но ми се стори, че ви е студено.
Клей почти повърна от миризмата. Наркотикът на Мери го беше оставил с разбунен стомах, ужасно главоболие и странни сънища. Но не можеше да си спомни нищичко от случилото се между тях в апартамента. Знаеше само, че си е заминала и му е задигнала колта. Не можеше и да предположи каква е целта й. По заръка на Бел ли го беше упоила? Но тя го мразеше. А и ако го бе сторила от името на вандорнците, те щяха да го арестуват, още докато хърка в несвяст. Ченгето му говореше нещо.
— Ей това е добро пиене.
— Задръж бутилката.
— Май много обичате тия стачници.
Клей кимна към жената.
— Това е голямата ми сестра. Грижеше се за мен, когато бях малък. Какво да я правя? Иска да им носи хляб.
— Добре, добре. И аз не искам деца да умират от глад. Влизай. Не се връщай от тук обаче. Мини от другаде, в случай, че дойде сержантът.
— Мерси, приятел!
Ченгетата се отдръпнаха. Хенри Клей почука на барикадата. Двайсетина мъже отместиха трамвая, а мулетата набиха крак, за да извлачат каруцата през гърбицата по пътя. Когато върнаха трамвая на мястото му, главата на Комитета по отбраната Джак Фортис поздрави Клей с името Джон Клагарт и ги поведе към лагера. Жената подхвърляше хляб на клекналите пред палатките си хора, но скоро хлябът свърши. Жената, без да продума, продължи пеша под дъжда. Каруцата се търкаляше покрай палатките и нагоре по разкаляното възвишение, докато стигна до зида в основата на платформата за въглища.
— Оставете я тук! — нареди Фортис.
Клей кимна одобрително. Стачниците добре бяха подбрали мястото. От тук се виждаше целият завой на реката.
Отвързаха мулетата и ги отведоха. Дърводелци и един ковач се събраха с лостове, чукове, гаечни ключове и длета и бързо разглобиха каруцата. Отнесоха я парче по парче — предни колела, стени, таван, седалка.
Занаятчиите и особено подбраните хора на Фортис, всички до един ветерани от испанската война, се загледаха доволно в това, което остана — оръдие, дълго метър и половина и далекобойност три километра. Беше „Хочкис“, качено на своя собствена каросерия, която представляваше фалшивите високи колела на каруцата. Оръдието тежеше над триста килограма. Преносимо и точно, това оръдие бе доказало ефективността си повече от двайсет години, избивайки диваци в Индианските войни, испанци на хълма Сан Хуан, а в момента се използваше, за да взривява филипински бунтовници с шрапнелите си.
Фортис повиши глас.
— Благодаря ти, Джон Клагарт! Това ще изравни силите. Ти си истински приятел на работническата класа.
Хенри Клей отвърна:
— Щеше ми се да мога да ви донеса повече снаряди. Само трийсет са. Но когато „Цар Вулкан“ влезе в обхват, би трябвало да можете да пробиете достатъчно дупки в него, за да го потопите. Още по-добре, да взривите някой котел. Помнете, котлите са точно под колелото. Ако успеете да ги улучите, ще неутрализирате техните собствени оръдия.
— И да потопим гвардейците — рече Фортис.
— И пинкертъните — допълни Клей. — И полицията по въглищата и стоманата. Късмет, момчета! Бог да е с вас!
Един щатски шериф се качи на железопътния ферибот от Джърси до улица „Кортланд“, заедно с един затворник, който познаваше Мери Хигинс от профсъюза. Мъжът извърна глава, за да не я разкрие. Мери тъкмо беше купила сандвич от спирката на ферибота. Отнесе го при шерифа и го попита:
— Може ли да го дам на затворника ви?
Усмихна му се и той и позволи.
След това пътят до Уолстрийт бе кратък.
Поспря се на гробището на „Света Троица“, след това пред високите прозорци на „Тибодо & Марзан“. Приличаше на банка.
Наблизо откри сградата на Конгдън, най-високата на цялата улица. Портиерът изгледа със съмнение палтото и шапката и и я попита кого търси. Гласът й я предаде. Бе изгубила самообладание. Тя измърмори нещо неразбираемо и побърза да се отдалечи. Хвана един трамвай до центъра, стиснала револвера на Клей в чантата си, после се поразходи и се върна обратно на Уолстрийт с железницата на Трето авеню. Портиерите се бяха сменили. Новият също беше учтив и също толкова скептичен към палтото и шапката й.