Стана ясно, че на кораба за Англия той е срещнал някаква млада жена, с която се е сгодил и за която се е оженил веднага след пристигането си. Доколкото успях да разбера, бракът им не бил особено щастлив и те се разделили след около година. Тогава баща ти ни писа отново и ни попита дали все още сме готови да те приемем и да ти осигурим дом. Няма нужда да ти казвам, мила, колко щастливи се почувствахме тогава. Ти пристигна при нас заедно с една бавачка англичанка. По същото време баща ти прехвърли основната част от собствеността си на твое име и предложи официално да приемеш нашето фамилно име. Това, трябва да призная, ни се стори малко странно, но бяхме сигурни, че го прави от добро сърце, за да можеш да се чувстваш като част от нашето семейство. Ние обаче не приехме предложението му. След около година баща ти почина в някакво здравно заведение. Предполагам, че по времето, когато те е изпратил при нас, той вече е знаел за влошеното си здраве.
За жалост не мога да ти кажа къде точно сте живели с баща си в Англия. Естествено, адресът е бил написан на писмото, но това беше преди осемнадесет години и човек много трудно си спомня такива подробности. Градчето беше някъде в Южна Англия и е възможно да е било Дилмут. В главата ми се върти Дартмут, но тези имена си приличат. Доколкото разбрах, след това мащехата ти се е омъжила още веднъж, но не мога да си спомня нито малкото, нито моминското й име, макар че баща ти ги беше споменал в писмото, с което ни уведоми за новия си брак. Мисля, че бяхме малко огорчени от това, че се жени толкова скоро, но всеки знае колко се сближават хората, когато пътуват заедно с кораб, а и вероятно баща ти е решил, че така ще бъде по-добре за теб.
Глупаво е от моя страна, че досега не съм ти казвала тези неща, но както споменах, те бяха излетели от паметта ми. Това, което винаги ще помня, беше смъртта на майка ти и идването ти при нас. Надявам се, че съм ти помогнала. Надявам се, че Джайлс скоро ще може да дойде при теб. Трудно е да бъдете разделени толкова дълго още в самото начало.
За себе си ще ти пиша подробно в следващото си писмо, защото сега бързам да отговоря на телеграмата ти.
С обич, леля ти Алисън Данби.
П. П. Не пишеш какво те е разтревожило?“
— Виждате ли — каза Гуенда, — точно както предположихте!
Мис Марпъл приглади изпомачкания лист.
— Да. Да, наистина. Обяснението на здравия разум. Знаете ли, установила съм, че най-често то е правилното.
— Много съм ви благодарен, мис Марпъл — каза Джайлс. — Горката Гуенда е била наистина разстроена, а и да си призная, аз също щях да се разтревожа, ако се беше оказало, че е ясновидка или нещо подобно.
— Да, това е много неприятно качество за една съпруга — Гуенда се усмихна. — Освен ако не водиш напълно безупречен живот.
— Какъвто и водя.
— Ами къщата? — попита мис Марпъл. — Вече спокойна ли си за нея?
— О, всичко е наред. Отиваме там утре. Джайлс умира да я види.
— Не знам дали си давате сметка, мис Марпъл — каза Джайлс, — но според мен става дума за едно много добре изпипано убийство. Извършено, както се казва, пред самия ни праг. Или в антрето ни, за да бъда по-точен.
— Да — отвърна мис Марпъл бавно. — Мислих за това.
— А според мен Джайлс прекалено много обича криминалните истории.
— Да, точно така. Искам да кажа, че това наистина е криминална история. Тяло на удушена красива жена в антрето. За нея не се знае нищо освен малкото й име. Е, наистина, случило се е преди близо двадесет години и след толкова време не може да има никакви следи, но поне можем да разпитаме, да се помъчим да разплетем някои от нишките. О! Според мен, не би могло да се стигне до отговор, но…
— Мисля, че би могло — каза мис Марпъл. — Дори и след осемнадесет години. Да, убедена съм, че може.
— …но нищо не пречи да направим опит.
Джайлс замълча със светнало лице.
Мис Марпъл изглеждаше притеснена, лицето й беше мрачно, почти разтревожено.
— Но това може да ви навреди — каза тя. — И бих ви посъветвала много настойчиво, и двамата, да оставите нещата такива каквито са.
— Да ги оставим? Да оставим убийството, извършено в дома ни? Ако, разбира се, наистина е било убийство.
— Било е. И именно затова ви съветвам да не се захващате с него. С такова нещо не можеш да се занимаваш просто ей така.
— Но, мис Марпъл — възпротиви се Джайлс, — ако всеки разсъждаваше като вас…
Тя го прекъсна:
— О, да. Зная. Може да се случи да нямаш друг избор, наистина да се налага да се заемеш с убийство — невинно обвинен човек и множество други заподозрени, разхождащ се на свобода престъпник, който може да нанесе втори удар. Но вие разбирате, че във вашия случай всичко е минало. Вероятно никой не е и разбрал, че е убит човек. Иначе щяхте да научите за това още в първия миг — или от стария градинар, или от някой друг. Убийствата винаги са новина, достойна за разказване. Не. Някак си са се отървали от трупа и никой не е заподозрял каквото и да било. Сигурни ли сте, напълно ли сте сигурни, че трябва отново да ровите в миналото?