При звука на приближаващите се стъпки мисиз Бантри зае отново изправено положение и с няколко гримаси и примигвания, защото хобито й я беше направило ревматична, избърса сгорещеното си чело с изцапаната си с пръст ръка.
— Чух, че си се върнала, Джейн — каза тя. — Не намираш ли, че делфиниумите ми се развиват добре? Виждала ли си тези нови малки тинтяви? В началото имах проблеми с тях, но си мисля, че вече всичко е наред. Трябва ни само дъжд. Ужасно сухо е напоследък. Естър ми каза — добави тя, — че си болна и си на легло. — Естър беше готвачката на мисиз Бантри и неин „офицер за свръзка“ със селото. — Радвам се да видя, че не е така.
— Само лека преумора — отвърна мис Марпъл. — Доктор Хейдък каза, че имам нужда от малко чист въздух. Доста съм изтощена.
— О! Но ти не можеш да заминеш точно сега! — възкликна мисиз Бантри. — Това е най-доброто време за градината. Плетът ти тъкмо започва да цъфти!
— Доктор Хейдък смята, че е препоръчително.
— Доктор Хейдък не е глупак, за разлика от някои други лекари — неохотно се съгласи мисиз Бантри.
— Мислех си, Доли, за вашата готвачка.
— Каква готвачка? Трябва ти готвачка? Нямаш предвид онази жена, която пие, нали?
— Не, не. Имам предвид онази, която правеше чудесните сладкиши. И мъжът й беше иконом при теб.
— Аха, Тъжната костенурка — сети се веднага мисиз Бантри. — Тази жена имаше такъв дълбок и тъжен глас, ще си помислиш, че всеки миг е готова да избухне в плач. Но наистина беше добра готвачка. Мъжът й обаче беше дебел и доста мързелив. Артър смяташе, че разрежда уискито с вода. Нямам представа. Жалко. Не знам защо трябва винаги единият от семейството да е неподходящ. Те получиха някакво наследство от бивш работодател и отвориха малко хотелче на южното крайбрежие.
— Така си и мислех. Не бяха ли в Дилмут?
— Точно така. Улица „Сий Пърейд“ номер четиринадесет, Дилмут.
— Помислих си, че щом доктор Хейдък ми препоръчва морето, бих могла да… тя не се ли казваше Сондърс?
— Да. Чудесна идея, Джейн. Не би могла да измислиш нищо по-добро. Мисиз Сондърс ще се грижи за теб и тъй като не е в сезона, ще те приемат с радост, а освен това ще ти излезе и по-евтино. С добрата храна и морския въздух ще се съвземеш съвсем бързо.
— Благодаря ти, Доли. — каза мис Марпъл. — Надявам се да е така.
ГЛАВА 6
Упражнение по дедукция
— Къде според тебе беше трупът? — попита Джайлс. — Някъде тук?
Той и Гуенда стояха в антрето на „Хилсайд“. Бяха пристигнали предната вечер и сега Джайлс беше в стихията си. Радваше се като малко дете на нова играчка.
— Някъде тук — отвърна Гуенда. Тя се изкачи нагоре по стълбите и погледна замислено надолу. — Да, така ми се струва.
— Клекни — каза Джайлс. — Тогава си била тригодишна, нали?
Гуенда клекна послушно.
— И не си видяла човека, който е произнесъл онези думи?
— Не си спомням да съм го видяла. Трябва да е бил малко по-назад… да, там. Видях само лапите му.
— Лапи — намръщи се Джайлс.
— Лапи бяха. Сивкави лапи, не човешки ръце.
— Слушай, Гуенда, това не ти е „Убийство на улица Морг“7. Хората нямат лапи.
— Този имаше!
Джайлс я изгледа недоверчиво.
— Това трябва да си си го въобразила после.
— А не е ли по-вероятно да съм си въобразила и всичко останало? Знаеш ли, Джайлс, аз мислих за това. Струва ми се много по-вероятно всичко да е било сън. Не е изключено. Децата сънуват такива неща, обзема ги страх и после си ги спомнят цял живот. Не мислиш ли, че това е истинското обяснение? Та никой в Дилмут не е и чувал за такова убийство или за внезапна смърт. Хората не знаят някой да е изчезвал безследно или нещо друго странно да се е случвало в тази къща.
Изражението на Джайлс се промени — стана като на малко дете, чиято хубава нова играчка е била отнета.
— Съгласен съм, че може да е било кошмар — съгласи се той неохотно. После лицето му просветна:
— Не! Не вярвам! Би могла да сънуваш маймунски лапи и какво ли още не, дори и мъртвец, но проклет да съм, ако би могла да сънуваш този цитат от „Дукесата на Малфи“.
— Може да съм го дочула някъде и после да съм го сънувала.
— Не мисля, че такова нещо може да се случи на едно дете. Не би те впечатлило никак, освен ако не си го чула в състояние на стрес, а ако е било така, значи се връщаме там, откъдето започнахме… Чакай, сетих се! Сънувала си само лапите… Ето как е станало: видяла си трупа, изплашила си се силно и после си сънувала кошмар. И в този кошмар е имало маймунски лапи… Може би те е било страх от маймуните.