Той изведнъж въздъхна и се отпусна назад.
— Дълго време мина оттогава — каза той притеснено. — Не помня имената. Момче от Индия… добро момче… уморих се Гледис. Дай ми моля ти се чая.
Джайлс и Гуенда му благодариха, благодариха и на дъщеря му и си тръгнаха.
— Значи — каза Гуенда, когато излязоха навън — това е доказано. Аз и баща ми сме живели в „Хилсайд“. Какво ще правим сега?
— Аз съм идиот! — възкликна Джайлс. — „Самърсет Хаус“, разбира се!
— Какво е това „Самърсет Хаус“? — попита Гуенда.
— Това е архивът, в който се пазят документите за сключените бракове. Ще отида там, за да проверя дали има нещо за баща ти. Според леля ти, той се е оженил повторно веднага след завръщането си от Индия. Гуенда, не разбираш ли? Трябваше да ми хрумне по-рано! Напълно е възможно тази „Хелън“ да е била роднина на втората ти майка… може би по-малка сестра. Както и да е, веднъж като научим фамилното й име, ще можем да се доберем до някой, който знае какво е било положението в „Хилсайд“. Спомни си, старецът каза, че са искали къща в Дилмут, за да могат да са близо до роднините на мисиз Халидей. Ако тези роднини наистина са близо, все нещо ще можем да научим от тях.
— Джайлс! — каза Гуенда. — Мисля, че си чудесен.
В края на краищата Джайлс не сметна, че е необходимо да ходи чак до Лондон. Макар че енергичната му природа често го подтикваше да тича насам-натам и да върши всичко сам, той се съгласи, че и всеки друг би могъл да направи едно най-обикновено запитване.
Когато дългоочакваният отговор пристигна, той се обади по телефона в кантората си в Лондон, за да потвърди.
— Получих го — възкликна той ентусиазирано. От придружаващото писмо измъкна заверено копие на брачно свидетелство.
— Ето го, Гуенда! Петък, седми август, гражданска регистрация в Кенсингтън9, Келвин Джеймс Халидей и Хелън Спенлав Кенеди.
Гуенда извика.
— Хелън!?
Те се спогледаха.
— Но… но… това не може да е тя! — каза Джайлс замислено. — Те са се разделили, тя се е омъжила повторно и си е отишла.
— Но ние не знаем със сигурност — каза Гуенда, — че си е отишла.
Тя погледна още веднъж съвсем ясно изписаното име: Хелън Спенлав Кенеди. Хелън…
ГЛАВА 7
Доктор Кенеди
Няколко дни по-късно Гуенда се разхождаше по крайбрежната улица. Духаше силен вятър и тя спря за малко под един от стъклените навеси, който някоя предвидлива корпорация беше поставила за посетителите.
— Мис Марпъл! — възкликна Гуенда изненадано. Защото това наистина беше мис Марпъл, плътно загърната в пухкавото си палто и добре омотана с шалове.
— Сигурно си много изненадана — отвърна възрастната жена бързо, — че ме срещаш тук, но докторът ми препоръча да поседя известно време край морето, а ти ми каза такива хубави неща за Дилмут, че направо реших да дойда. А пък бившата готвачка и икономът на една моя приятелка приемат посетители, така че…
— Но защо не ни се обадихте?
— Понякога старците могат да станат много досадни, мила моя. А и младите семейства трябва да бъдат оставени насаме.
Тя се усмихна на възражението на Гуенда и продължи:
— Сигурна съм, че щяхте да ме приемете добре. А вие двамата как сте? Напредвате ли с необяснимата мистерия?
— Движим се по следата — отвърна Гуенда и седна до нея.
Тя й разказа какво бяха научили до този момент.
— А сега сме дали обяви във вестниците. В местните, в „Таймс“ и други големи ежедневници. Отправихме молба към всеки, който е познавал Хелън Спенлав Халидей, по баща Кенеди, да ни се обади и така нататък. Решихме, че все някой ще отговори.
— И на мен ми се струва така, скъпа… да така мисля.
Гласът на мис Марпъл както винаги беше мек, но в очите й имаше тревога. Тя изгледа момичето до себе си изпитателно. Решителният и уверен тон някак си не й се струваше съвсем истински. „Гуенда — помисли си мис Марпъл — изглежда наистина разтревожена.“ Може би беше започнала да разбира това, което доктор Хейдък бе нарекъл „последствия“? Да, но сега беше твърде късно, за да се върне назад…
— Аз наистина се заинтересувах много от всичко това — каза мис Марпъл внимателно, сякаш се извиняваше. — Животът ми, знаеш, е толкова монотонен. Надявам се, няма да ме сметнеш за прекалено любопитна, ако те помоля да ме осведомяваш за развитието на събитията?