Доктор Кенеди се наведе над камината и започна да чисти лулата си с джобно ножче.
— Знаете ли — отвърна след малко той съвсем тихо, — не смятам, че трябва толкова много да мисля за миналото. Цялото това боготворене на предците е доста глупаво нещо. Важно е бъдещето. Ето ви вас — двама млади, здрави хора. Целият живот е пред вас. Мислете за него. Няма полза да търсите нечий гроб, при това на човек, който на практика не сте познавали. Само за да му сложите цветя…
— Но аз трябва да видя гроба на баща си! — каза Гуенда развълнувано.
— Боя се, че не мога да ви помогна.
Гласът на доктор Кенеди беше приятен, но студен.
— Беше много отдавна и паметта ми не е някогашната. Не съм поддържал връзка с баща ви, след като той напусна Дилмут. Веднъж ми писа от санаториума и, както казах, останах с впечатлението, че беше някъде по източното крайбрежие, но дори и в това не мога да съм съвсем сигурен. Така че нямам никаква представа къде е погребан.
— Не е ли странно? — попита Джайлс.
— Ни най-малко. Виждате ли, връзката между нас беше Хелън. Аз бях много привързан към нея. Тя е моя доведена сестра и е много по-млада от мен, но се опитах да я възпитам колкото се може по-добре. Изпратих я в хубаво училище и всичко останало… Но няма да сгреша, ако кажа, че Хелън… да тя имаше непостоянен характер. Когато беше съвсем млада, имахме неприятности с един неподходящ млад човек. Слава Богу, успях да я измъкна от тази ситуация безболезнено. След това реши да замине за Индия и да се омъжи за Уолтър Фейн. Е, с него всичко беше наред — приятно момче, син на най-добрия адвокат в Дилмут, но, честно казано, беше ужасяващо тъп. Той винаги я е обожавал, а тя даже не го и поглеждаше. И въпреки това замина за Индия, за да се омъжи за него. В последния момент изглежда се е уплашила, защото ми телеграфира да й изпратя пари за връщане. Изпратих й. На кораба срещнала Келвин. Ожениха се, без да ме предупредят. Чувствах се, как да кажа, неудобно заради сестра си и това обяснява защо след като тя замина, не поддържахме връзка с Келвин. Къде е сега Хелън? — попита той неочаквано. — Можете ли да ми кажете? Бих искал да я видя.
— Но ние не знаем — каза Гуенда. — Нямаме никаква представа.
— О! От обявата ви останах с впечатление, че… — Той ги изгледа с неочаквано любопитство. — Кажете ми, защо пуснахте тази обява?
— Искахме да се свържем с… — каза Гуенда и спря.
— С някой, когото почти не помните?. — Доктор Кенеди изглеждаше озадачен.
Гуенда продължи бързо:
— Помислих си… да се свържа с нея, за да ми разкаже за баща ми.
— Да, да. Разбирам. Съжалявам, че не мога да ви бъда от полза. Паметта ми не е такава, каквато беше. А и толкова много време мина…
— Не знаете ли — намеси се Джайлс, — поне какъв беше този санаториум? За туберкулозни ли?
Лицето на доктор Кенеди отново се вкамени:
— Да… да, струва ми се, че беше така.
— Тогава няма да е никак трудно да разберем кой е — каза Джайлс. — Благодаря ви много, сър, за това, което ни казахте.
Той стана и Гуенда го последва.
Излязоха от стаята и Гуенда се обърна през рамо, за да погледне още веднъж доктор Кенеди, който стоеше край камината с притеснено изражение на лицето и подръпваше прошарения си мустак.
— Той знае нещо, което не иска да ни каже — започна Гуенда, когато се качиха в колата. — Има нещо… О, Джайлс! Ще ми се… ще ми се изобщо да не бяхме започвали…
Те се погледнаха в очите и, без да го признават, в главите им се събудиха едни и същи страхове.
— Мис Марпъл изглежда беше права — каза Гуенда. — Трябваше да оставим миналото на мира.
— Можем да спрем и сега — каза Джайлс не много убедено. — Гуенда, мила, може би е по-добре наистина да престанем.
Гуенда поклати глава.
— Не, Джайлс. Сега вече не можем да спрем. Винаги ще тънем в догадки и ще си мислим… Не, трябва да продължим. Доктор Кенеди не искаше да ни каже, защото не искаше да ни наскърбява. Но това не е хубаво. Ще трябва да продължим докрай и да разберем какво всъщност се е случило. Дори и ако… ако баща ми е… — но тя не можа да довърши.
ГЛАВА 8
Лудостта на Келвин Халидей
На следващата сутрин те бяха в градината, когато от къщата излезе мисиз Кокър и каза:
— Извинете ме, сър. Някой си доктор Кенеди ви търси по телефона.
Джайлс остави Гуенда да се консултира със стария Фостър, влезе вътре и вдигна слушалката.
— Джайлс Рийд.
— Обажда се доктор Кенеди. Мислих за вчерашния ни разговор, мистър Рийд. Има някои неща, които реших, че е добре вие и жена ви да знаете. Ще ви намеря ли у дома, ако дойда при вас днес следобед?
— Да, ще бъдем тук. По кое време?