— Пак си сънувал нещо. А той отвърна:
— Този път не е сън. Истина е. Тя лежи там, удушена. Аз я удуших.
След това ми каза напълно спокойно и разумно:
— По-добре ела с мен до дома. Оттам ще можеш да се обадиш на полицията.
Не знаех какво да мисля. Изкарах отново колата и дойдохме тук. Къщата беше тъмна и тиха. Отидохме в спалнята…
— В спалнята? — прекъсна го Гуенда. В гласа й имаше истинско изумление.
Доктор Кенеди я погледна с изненада.
— Да, там се било случило всичко. Разбира се, когато се качихме горе, не видях абсолютно нищо. На леглото нямаше труп на жена, дори покривката не беше смачкана. Нищо не беше побутнато. Всичко е било халюцинация.
— А какво каза баща ми?
— О, настояваше на своето, разбира се. Виждате ли, той вярваше в това, което говореше. Убедих го да вземе успокоително и го сложих да легне в друга стая. След това добре огледах наоколо. В кошчето за боклук във всекидневната намерих смачкана бележка от Хелън. Всичко беше съвсем ясно. Беше написала нещо такова: „Казвам ти «сбогом». Съжалявам, но бракът ни беше грешка от самото начало. Отивам при единствения мъж, когото някога съм обичала. Прости ми, ако можеш. Хелън.“
Очевидно Келвин се е прибрал, намерил е бележката, качил се е горе в състояние на емоционален стрес и после е дошъл при мен, убеден, че я е убил.
После разпитах прислужничката. Това беше свободната й вечер и тя се прибра късно. Накарах я да дойде в стаята на Хелън и да провери дрехите и нещата й. Всичко беше съвсем ясно. Сестра ми беше напълнила една чанта и един куфар и си беше отишла. Претърсих къщата, но не намерих нищо необичайно. Със сигурност мога да кажа, че нямаше и следа от удушена жена.
На сутринта имах много проблеми с Келвин, но най-накрая той осъзна, че се заблуждава. Или поне ми каза, че е осъзнал и се съгласи да отиде в санаториум на лечение.
Една седмица след това, както споменах, получих първото писмо от Хелън. Беше от Биариц, но пишеше, че отива в Испания. Молеше ме да предам на Келвин, че тя не желае да се развежда и че за него ще е най-добре да я забрави колкото се може по-бързо.
Показах му писмото. Той не каза почти нищо. Имаше свои собствени планове. Телеграфира на роднините на жена си в Нова Зеландия с молба да вземат детето при тях. След това уреди делата си и постъпи в един много добър санаториум, като се съгласи да се подложи на необходимото лечение. Но това лечение не му помогна с нищо. Той почина след две години. Мога да ви дам адреса на санаториума. В Норфолк10 е. Сегашният директор тогава беше млад и може би ще е в състояние да даде пълна информация за болестта на баща ти.
— И след това получихте още едно писмо от нея? — попита Гуенда.
— Да. Около шест месеца по-късно. Този път, изпратено от Флоренция. Беше дала адреса на пощенския клон и трябваше да изпращам писмата си до поискване за „мис Кенеди“. Пишеше, че може би няма да е честно към Келвин, ако не се разведат, но тя самата не желаела това. Ако той искал да се разведе, аз да съм я уведомял и тя щяла да се погрижи за необходимото. Показах писмото на Халидей, но той каза, че също не желае да се развежда. Изпратих отговора и оттогава не съм я чувал, нито виждал. Не знам къде живее и дори дали е жива. Затова обявата ви във вестника ме заинтригува. Надявах се да науча някакви новини за нея.
Изведнъж той добави:
— Много съжалявам, че трябваше да ви кажа това, Гуени. Но трябваше да го знаете. Ако само можехте да оставите злото на мира…
ГЛАВА 9
Неизвестен фактор?
Когато Джайлс изпрати доктор Кенеди и се върна в стаята, Гуенда още не беше помръднала от мястото си. На двете й бузи имаше яркочервени петна, а погледът й беше трескав. Когато заговори, гласът й беше дрезгав и несигурен:
— Как беше старата приказка… Смърт или лудост, каквото и да направиш, все едно те чака… точно това е, или смърт, или лудост!
— Гуенда, мила… — Джайлс отиде при нея и я прегърна. Тялото й беше напрегнато и вдървено.
— Защо се захванахме с това? Защо не го оставихме на мира? Моят собствен баща я е удушил! И гласът на собствения ми баща е произнесъл онези думи! Нищо чудно, че се върнаха в паметта ми, нищо чудно, че толкова се уплаших. Собственият ми баща!
— Гуенда, чакай… още не можем да сме сигурни…