— Разбира се, че можем! Казал е на доктор Кенеди, че е удушил жена си, нали?
— Но Кенеди е напълно уверен, че не го е направил…
— Защото не е видял тялото й. Но труп имаше. Аз го видях!
— Ти си го видяла в антрето, а не в спалнята.
— Има ли някакво значение?
— Не е ли странно? Защо му е било на Халидей да казва, че е удушил жена си в спалнята, ако всъщност я е удушил в антрето?
— Не знам. Но това е само подробност.
— Не съм толкова убеден. Хайде, успокой се, мила. Има някои много странни неща в цялата тази работа. Да приемем, щом искаш, че баща ти наистина е удушил Хелън. В антрето. Какво е станало след това?
— Отишъл е при доктор Кенеди.
— И му е казал, че е удушил жена си в спалнята, довел го е тук и не са намерили никакъв труп. Нито в антрето, нито в спалнята. Дявол да го вземе, не може да има убийство, без да има труп, нали?
— Може да е имало и доктор Кенеди да му е помогнал да го скрие. Само че никога не би ни казал това, нали?
Джайлс поклати глава.
— Не, Гуенда. Според мен доктор Кенеди не би направил подобно нещо. Той е твърдоглав, хитър и безчувствен шотландец. Според теб излиза, че би се изложил на опасност, като стане съучастник в прикриването на следите. Не ми се вярва да го е направил. Би помогнал на Халидей, като свидетелства за психическото му състояние, това да. Но защо ще му е да потулва всичко? Келвин Халидей не му е бил роднина, нито пък близък приятел. Била е убита собствената му сестра, а той очевидно е бил привързан към нея, независимо, че не е одобрявал напълно поведението й. Дори и ти не си била дете на сестра му. Не, Кенеди не би се преструвал, ако е забелязал нещо, ако наистина е имало опит за прикриване на убийство. Единственият начин, по който човек като него би помогнал, струва ми се, е да издаде смъртен акт, според който сестра му е умряла от сърдечен удар или някаква друга болест. Според мен, той би могъл да направи такова нещо безнаказано. Но ние сме абсолютно сигурни, че не е, защото в регистрите на общината не е записана нейната смърт, а и ако беше го направил, щеше да ни каже, че сестра му е починала. Така че, като вземеш това предвид, помъчи се да обясниш какво се е случило с тялото.
— Може би баща ми го е заровил някъде… в градината?
— И след това е отишъл при Кенеди и му е казал, че е убил жена си? Защо? Защо не се е възползвал от бележката, която уж му е оставила?
Гуенда махна косата от челото си. Сега беше по-отпусната, не толкова вдървена и червенината по бузите й избледняваше.
— Не знам — призна тя. — Така, както ги поставяш, нещата изглеждат доста объркани. Мислиш ли, че доктор Кенеди ни каза истината?
— О, да. Съвсем сигурен съм в това. От негова гледна точка това, което ни каза, е съвсем обяснимо. Фантазии, сънища… и накрая — най-голямата халюцинация. Той не се съмнява, че е било именно това, защото, както казахме, не може да има убийство, а да няма труп. Ето, по това нашето положение се различава от неговото. Ние знаем, че наистина е имало труп.
Той замълча за малко и после продължи:
— Според него всичко съвпада — липсващите дрехи в гардероба, бележката в кошчето… И след това двете писма от сестра му.
Гуенда се размърда.
— Писмата… Как да ги обясним?
— Засега не можем, но ще трябва да го направим. Ако приемем, че Кенеди не ни е спестил истината, а както казах, аз съм съвсем сигурен, че не лъже, ще трябва да намерим обяснението за тези писма.
— Дали наистина са били написани с почерка на сестра му? И той го е познал?
— Слушай, Гуенда, не мисля, че това е толкова важно. Не става дума за подпис върху фалшив чек. Ако писмата са били написани с почерк, който само бегло е наподобявал този на сестра му, той не би се усъмнил в тях. Вече е бил убеден, че тя е избягала с друг мъж. Писмата само са затвърдили това му убеждение. Виж, ако не беше ги получил, тогава вече би могъл да се усъмни. Както и да е, около тези писма има някои любопитни подробности, които не са му направили впечатление, но на мен ми правят. Например защо са така неопределени, без никакъв адрес, освен „до поискване“? Защо не се споменава името на мъжа, с когото е избягала? Защо толкова категорично е изразено желанието да скъса всички връзки с миналото си? Искам да кажа, това са точно такива писма, каквито би написал убиец, ако иска да приспи подозренията на семейството на жертвата си. Това е стар похват. А да се изпратят от чужбина не би било никакъв проблем.
— Мислиш, че баща ми…
— Не. И точно това е важното, че не мисля. Да приемем, че един мъж иска да се отърве от жена си. Разпространява слухове за нейната изневяра. Инсценира заминаването й — бележка от нея, липсващи дрехи и така нататък. Някъде от чужбина, през внимателно подбрани периоди от време, ще се получават писма. А всъщност, той я е убил и е заровил тялото, да кажем, в избата. Това е една възможност и при това, подобни неща са правени доста често. Само че такъв убиец не би направил едно… не би хукнал при шурея си, за да му съобщи, че е удушил жена си. Не би го питал дали не е по-добре да се предаде в полицията. Ако пък баща ти е бил от емоционалния тип и е убил Хелън в пристъп на безумна ревност, подобно на Отело, (това съвпада с думите на доктора), той не би се сетил да опакова дрехите и не би мислил за никакви писма, преди да тръгне към Кенеди, за да му съобщи за престъплението си. Освен това, докторът е човек, който по всяка вероятност не би потулил нещата. Нещо не е наред, Гуенда. Има нещо съвсем объркано.