— Наистина най-много му се отдават говоренето и пиенето на чай — съгласи се Джайлс. — Трябват му поне по пет чаши на ден. Но работи добре, когато го наглеждаме.
— Елате да видите градината — предложи Гуенда. Разведоха я из къщата и градината и мис Марпъл направи съответните коментари. Ако Гуенда се беше притеснявала, че набитото око на гостенката й ще забележи нещо необикновено, тя се беше лъгала. Защото мис Марпъл не показа да е впечатлена от каквато и да било нередност.
И все пак, странно, но именно Гуенда се държа непредсказуемо. Тя прекъсна мис Марпъл, която разказваше анекдот за някакво дете и мидена черупка, за да прошепне на Джайлс, останала без дъх:
— Не ме интересува, ще й кажа всичко…
Мис Марпъл се обърна към нея заинтригувана. Джайлс понечи да заговори, но размисли и млъкна. Най-накрая вдигна рамене:
— Е, твоя работа.
И Гуенда изля душата си. Посещението им при доктор Кенеди, неговото идване при тях, всичко, което им беше разказал.
— Това имахте предвид в Лондон, нали? — попита Гуенда накрая. — Че баща ми може би е бил замесен?
— Мина ми през ума такава възможност. Да — отвърна мис Марпъл тихо. — Допусках, че Хелън би могла да бъде втора жена на баща ти, а когато става дума за удушване… хм… съпрузите нерядко вършат такива неща.
Мис Марпъл говореше сякаш описваше някакво природно явление, без изненада и без вълнение.
— Разбирам защо настоявахте да не се занимаваме с всичко това — каза Гуенда. — И сега съжалявам, че не ви послушахме. Но вече не може да има връщане назад.
— Да — потвърди мис Марпъл. — Наистина не може.
— Струва ми се, че ще е по-добре да изслушате и Джайлс. Той не беше съгласен и направи някои предположения.
— Казах само, че не всичко съвпада.
След това кратко и ясно той изреди мислите, които по-рано беше споделил с Гуенда. Накрая изложи подробно крайната си версия.
— Ако само можехте да убедите Гуенда, че това е единственото възможно обяснение…
Мис Марпъл изгледа първо него, после Гуенда, после пак него.
— Тази хипотеза е съвсем разумна — каза тя. — Но, както самият ти посочи, Джайлс, не можем да изключим възможността да е имало и „X“.
— „X“? — възкликна Гуенда.
— Неизвестният фактор — отвърна мис Марпъл. — Някой, който все още не се е появил, но чието присъствие, скрито зад очевидните факти, може да бъде установено по логически път.
— Ще трябва да отидем в санаториума в Норфолк, където е починал баща ми — каза Гуенда. — Може би там ще научим още нещо.
ГЛАВА 10
Анамнеза
Санаториумът „Солтмарш Хаус“ беше красиво разположен на около шест мили навътре в сушата, на източното крайбрежие. От Саут Бенхъм — градче намиращо се на пет мили от него — до Лондон имаше редовна железопътна връзка. Джайлс и Гуенда бяха въведени в просторна чакалня, в която имаше мебели с покривки на цветя. В стаята влезе една много очарователна белокоса възрастна дама с чаша мляко в ръка. Тя им кимна и седна недалеч от камината, а очите й се спряха замислено на Гуенда. След малко старицата се наведе към нея и каза с полушепот:
— Твое ли беше горкото дете, скъпа?
Гуенда леко се стресна и отговори неуверено:
— Не… не. Не беше мое.
— А, просто питам.
Старата дама кимна и отпи от млякото. След това каза дружелюбно:
— Десет и половина. Часът е толкова. Винаги е десет и половина. Забележително.
Тя сниши глас и отново се наведе напред:
— Зад камината е. Но не споменавайте на никого, че съм ви казала.
В този момент влезе медицинска сестра в бяла престилка и кимна на Джайлс и Гуенда да я последват.
Въведоха ги в кабинета на доктор Пенроуз и той стана на крака, за да ги посрещне.
Самият доктор Пенроуз, Гуенда не можеше да се отърве от мисълта, изглеждаше малко луд. Стори й се, например, доста по-луд от приятната белокоса старица в чакалнята, но може би всички психиатри са такива.
— Получих вашето писмо и писмото на доктор Кенеди — каза Пенроуз — и потърсих анамнезата на баща ви, мисиз Рийд. Спомням си неговия случай съвсем добре, разбира се, но все пак трябваше да опресня паметта си, за да съм в състояние да ви кажа всичко, което ви интересува. Доколкото разбрах, научила сте фактите съвсем скоро?
Гуенда обясни, че е била отгледана от роднините на майка си в Нова Зеландия и че й е било известно, че баща й е починал в санаториум в Англия, но само толкова.
Доктор Пенроуз кимна:
— Точно така, мисиз Рийд. Точно така. Заболяването на баща ви имаше някои много особени аспекти.
— Какви? — попита Джайлс.