Мис Марпъл поклати бавно глава. Изглеждаше разтревожена и объркана.
— Не знам — каза тя. — Наистина не знам. Може би ще бъде по-добре да спрете. Може би ще бъде много по-добре. Защото след толкова много време едва ли ще сте в състояние да направите нещо… Искам да кажа, нещо конструктивно.
— Искате да кажете — попита Джайлс, — че след толкова много време няма да сме в състояние да открием нищо?
— О, не — отвърна мис Марпъл. — Изобщо нямах предвид това. Деветнадесет години не са толкова много време. Има хора, които си спомнят, които могат да отговорят на въпросите ви… много хора. Например прислугата. По онова време в къщата е имало поне две прислужнички и бавачка, вероятно и градинар. С малко усилие и време тези хора могат да се издирят и с тях да се разговаря. Всъщност, аз вече открих едната — готвачката… Не, не исках да кажа това. По скоро се питах какво добро бихте могли да постигнете на практика, ако продължите и съм склонна да мисля, че никакво. И все пак… — Тя замълча. — Винаги има едно „все пак“… Аз мисля малко бавно, но имам чувството, че има нещо… нещо може би не съвсем осезаемо, за което да си струва да се рискува. Дори трябва да се рискува. Но ми е трудно да обясня какво е то.
Джайлс каза:
— Според мен… — и млъкна.
Мис Марпъл се обърна към него с благодарност.
— Мъжете — каза тя — изглежда винаги съпоставят нещата много по-лесно. Сигурна съм, че си стигнал до някакво заключение.
— Премислих — започна Джайлс — и ми се струва, че има две възможни заключения. Едното е това, за което вече ви говорих. Хелън Халидей не е била мъртва, когато Гуени я е видяла да лежи в антрето. Дошла е в съзнание и е избягала с любовника си, който и да е бил той. Това съвпада с фактите, които имаме. Това би оправдало убеждението на Келвин Халидей, че е убил жена си и обяснява липсващите дрехи както и бележката, която е намерил доктор Кенеди. Но остават някои неизяснени неща. Например, защо Келвин твърди, че е удушил жена си в спалнята. И липсва отговор на най-важния, според мен, въпрос: „Къде е Хелън Халидей сега?“. Защото ми се струва абсолютно невъзможно никой да не е чувал нищо за нея оттогава. Дори и двете писма да са били истински, какво е станало след това? Защо не е писала никога повече? Тя е била в добри отношения с брат си, той също е бил силно привързан към нея. Може и да не е одобрявал поведението й, но това не означава, че не е искал повече да я види или чуе. И ако питате мен, самият Кенеди е разтревожен заради изчезването й. Да кажем, че на времето е приел като чиста монета историята, която ни разказа. Че сестра му е избягала и че Келвин е преживял нервен срив. Но не може да е допускал, че тя никога повече няма да му се обади. Предполагам, че с годините, след като не е получил и ред от нея, а Келвин Халидей е продължавал да настоява до самата си смърт, че я е убил, в главата му се е промъкнало ужасно съмнение. Ами ако твърдението на Келвин е вярно? Ами ако наистина е убил Хелън? Той не е чул и дума за нея, а ако беше умряла някъде в чужбина, рано или късно щеше да научи за това. Мисля, че това обяснява готовността, с която се отзова на обявата ни във вестника. Надявал се е да научи къде е и какво прави. Сигурен съм, че е напълно невъзможно човек да изчезне така… без никаква следа, като Хелън. Самият този факт вече е много подозрителен.
— Съгласна съм с теб — каза мис Марпъл. — А другата възможност?
— Мислих и за нея — каза Джайлс бавно. — Тя е доста фантастична и да ви кажа право — страшна. Защото в нея има нещо… как да се изразя… злокобно…
— Да — каза Гуенда. — Злокобно, това е думата. Дори си мисля, че има нещо безумно… — тя потрепери.
— Това може да се очаква — каза мис Марпъл. — Знаете ли, в света има много… да, особени неща. Повече, отколкото си мислят хората. Виждала съм доста такива…
Лицето й беше замислено.
— Разбирате ли — продължи Джайлс, — не може да има никакво нормално обяснение. Мисля за невероятната хипотеза, че Келвин Халидей не е убил жена си, но искрено е бил убеден, че го е направил. В последното ми се струва, че е убеден и доктор Пенроуз, който изглежда почтен. Първото му впечатление е било, че Халидей е човек, който желае да се предаде на полицията, след като е убил жена си. След това е трябвало да приеме уверението на доктор Кенеди, че Хелън е жива, така че е бил принуден да потвърди, че Халидей страда от някаква мания или както там се казва. Но тази диагноза не го е удовлетворявала напълно. Имал е достатъчно голям опит с подобни заболявания и Халидей не е имал всички симптоми. И още нещо. Когато го е опознал по-добре, доктор Пенроуз се е убедил, че Халидей не е човек, който би удушил жена си по какъвто и да било повод. Така че е приел теорията за заболяването, но с известни съмнения. А това означава, че може да става дума само за едно — някой друг е накарал Халидей да повярва, че е убил жена си. Иначе казано, отново стигаме до фактора „X“. Като премислям фактите внимателно, струва ми се, че тази хипотеза е най-малкото възможна. Според собствения му дневник онази вечер Халидей се е прибрал вкъщи, влязъл е в трапезарията, изпил е чаша алкохол както обикновено, след това е отишъл в съседната стая, видял е бележката на масата и му е притъмняло…