— Променила е решението си, предполагам — каза Джайлс.
Мис Марпъл и Гуенда го изгледаха с учудване.
— Но разбира се, че е променила решението си! — каза Гуенда. — Това е повече от ясно. Въпросът е защо?
— Предполагам, че момичетата правят такива неща от време на време — отговори Джайлс неуверено.
— Само при някои обстоятелства — отбеляза мис Марпъл многозначително.
Като повечето възрастни дами, тя умееше с лекота да казва каквото желае без непременно да го изрича с точните думи.
— Може би е направил нещо… — предположи Джайлс, а Гуенда го прекъсна рязко:
— Разбира се! Друг мъж!
Тя и мис Марпъл размениха съучастнически погледи като членове на тайна организация, в която не се допускат мъже.
Гуенда добави категорично:
— На кораба! Разходки по палубата!
— Неизбежната близост! — каза мис Марпъл.
— Лунна светлина! Само че — продължи Гуенда, — трябва да е било сериозно, а не само флирт.
— О, да — потвърди мис Марпъл. — Трябва да е било сериозно.
— Ако е така — попита Джайлс, — защо не се е омъжила за него?
— Може би той не е искал — каза Гуенда бавно, после поклати глава. — Не, ако беше така, тя все пак щеше да се омъжи за Уолтър Фейн. Но, разбира се, колко съм глупава! Той е бил женен!
Тя погледна тържествуващо мис Марпъл.
— Именно — потвърди възрастната дама. — Така си го представям. Вероятно са се влюбили, може би отчаяно. Но той е бил женен мъж, с деца, сигурно е бил и почтен. Значи положението е било съвсем безнадеждно.
— Но тя вече не е можела да се омъжи за Уолтър Фейн — каза Гуенда. — Телеграфирала е на брат си и се е върнала у дома. А на кораба е срещнала баща ми. Всичко съвпада…
Тя замълча и се замисли.
— Не е била безумно влюбена в баща ми, но той я е привличал. Освен това съм съществувала и аз. И двамата са били нещастни и са се утешавали един друг. Баща ми й е казал за майка ми, а тя за нейния… Да, разбира се… — Тя заразгръща дневника. — Имало е някой. Знам, че е имало. Тя ми го каза на кораба… Някой, когото е обичала, и за когото е било невъзможно да се омъжи… Да, това е то. Хелън и баща ми са били в едно и също положение… Баща ми е трябвало да се грижи за мен, тя е решила, че може да го направи щастлив, може би си е мислела, че и тя би могла да намери щастие след време.
Гуенда замълча, кимна енергично на мис Марпъл и добави възбудено:
— Точно това е станало!
Джайлс изглеждаше раздразнен.
— Гуенда, слушай, ти измисляш нещо и после решаваш, че наистина се е случило.
— Но то се е случило! Няма как иначе! И така разбираме кой всъщност е въпросният „X“.
— Искаш да кажеш, че…
— Жененият мъж. Не знаем какъв е бил той. Може изобщо да не е бил добър човек. Може да е бил луд. Може да я е проследил дотук…
— Но според теб Хелън го е срещнала на път за Индия.
— Когато човек отиде в Индия може и да се върне, нали? Като Уолтър Фейн, например, една година след това. Не казвам, че наистина се е случило, но то е една възможност. Ти продължаваш да питаш кои са мъжете в живота й. Ето, вече имаме трима — Уолтър Фейн, един младеж, чието име не знаем, и един женен мъж…
— За когото изобщо не сме сигурни, че е съществувал — заключи Джайлс.
— Ще разберем това — каза Гуенда, — нали, мис Марпъл?
— С търпение и упоритост — отвърна мис Марпъл, — ще разберем много неща. А сега да ви кажа какво направих аз. В резултат на един много ползотворен малък разговор днес в магазина за облекла разбрах, че Едит Паджит, готвачка в „Света Катерина“ по онова време, все още живее в Дилмут. Сестра й е омъжена тук за един сладкар. Според мен, Гуенда, би било напълно естествено да пожелаеш да я посетиш. Тя може би ще ни каже доста неща.
— Чудесно! — отвърна Гуенда. — Дойде ми наум и още нещо. Ще направя ново завещание. Джайлс, не гледай толкова мрачно, парите си пак ще оставя на теб, но ще използвам услугите на Уолтър Фейн.
— Гуенда — каза Джайлс, — бъди внимателна.
— Да направиш завещанието си — отговори тя, — е най-естественото нещо на света. А и начинът, по който съм решила да подходя, е съвсем добър. Както и да е, аз трябва да го видя. Искам да разбера що за човек е, да преценя дали би могъл да…
Тя не довърши.
— Изненадва ме това — каза Джайлс, — че никой друг не отговори на обявата ни. Тази Едит Паджит, например…
Мис Марпъл поклати глава.
— В тези провинциални градчета хората не се решават бързо на такова нещо. Най-напред трябва добре да премислят нещата.