— Не зная. Починал е, когато съм била малка.
— Разбирам. Не, като се замисля, той винаги беше нормален и приятен. Беше привързан към Хелън… гордееше се с нея. Нищо повече. Не, по-скоро аз я ревнувах от него.
— И ви се сториха щастливи заедно?
— Да, наистина. Радвах се за тях… и в същото време ме болеше заради това… Не, Хелън никога не ми е говорила за него. Както казах, ние почти не можахме да останем сами, да разговаряме. Но сега, след като го казахте, струва ми се, че Хелън беше разтревожена…
— Разтревожена?
— Да. Помислих си, че може да е заради жена ми… — той замълча. — Не, имаше нещо друго.
Ърскин отново погледна Гуенда и продължи:
— Дали се е страхувала от съпруга си? Дали той я е ревнувал от други мъже?
— Не смятате ли, че е било така.
— Ревността е странно нещо. Понякога тя може да се прикрие така, че въобще да не подозирате съществуването й. — Той потрепери. — Но може да бъде страшна… много страшна.
— Бих искала да знам още едно нещо… — Гуенда млъкна.
По алеята беше дошла кола. Майор Ърскин каза:
— А, жена ми се връща от пазар.
Само за миг той се преобрази. Започна да говори отпуснато, но хладно, лицето му стана безизразно. Лекото треперене издаваше нервността му.
Мисиз Ърскин заобиколи ъгъла на къщата и тръгна към тях.
Мъжът й се спусна към нея.
— Мисиз Рийд е загубила пръстена си вчера — обясни той.
— Така ли? — каза рязко мисиз Ърскин.
— Добро утро — поздрави Гуенда. — Да, за щастие го намерих.
— Това е много хубаво.
— О, да! Ужасно щеше да е, ако го бях изгубила. Е, трябва да тръгвам.
Мисиз Ърскин не каза нищо, а мъжът и предложи:
— Ще ви изпратя до колата.
Той тръгна след Гуенда по верандата, но резкият глас на жена му го спря:
— Ричард! Помоли мисиз Рийд да те извини, но има много важен телефонен разговор, който не можеш да…
— О, не се тревожете — каза Гуенда веднага. — Няма нужда да ме изпращате.
Тя бързо заобиколи къщата и изтича до колата.
Там спря. Мисиз Ърскин беше паркирала така, че Гуенда не беше сигурна дали ще може да мине покрай колата й по алеята. Тя се поколеба и после бавно се върна на терасата.
Малко преди френските прозорци спря като закована. Гласът на мисиз Ърскин — плътен и кънтящ — достигаше съвсем ясно до ушите й:
— Не ме интересува какво ще ми кажеш! Ти си го направил нарочно! Още вчера! Уговорил си се с това момиче да дойде, докато ме няма! Винаги едно и също! Щом видиш някоя хубавица! Няма да търпя това, казвам ти! Няма да го търпя!
Гласът на Ърскин — тих и почти отчаян — я прекъсна:
— Джанет, понякога наистина ми се струва, че си побъркана.
— Не аз съм побърканата, а ти! Не можеш да оставиш жените на мира!
— Знаеш, че не е истина, Джанет.
— Истина е! Открай време си беше такъв! Да не би да ми кажеш, че не си имал нищо общо с онази русокоса красавица Халидей тогава в Дилмут, откъдето пристига и тази?
— Никога ли не забравяш? Защо трябва непрекъснато да ми натякваш за такива неща? Просто обезумяваш и се нахвърляш върху мен за…
— Не аз, а ти! Ти ме караш да страдам! И няма да го търпя, казвам ти! Няма! Да си уреждаш срещи! Да ми се подиграваш зад гърба! Пет пари не даваш за мен, никога не си се интересувал! Ще се самоубия. Ще се хвърля от някоя скала! Не искам да живея!
— Джанет! Джанет! За Бога…
Плътният глас трепереше. Чу се отчаяно ридание.
Гуенда отново заобиколи къщата, този път на пръсти. Поколеба се за момент и после натисна звънеца на пътната врата.
— Дали има някой — попита тя, — който би могъл да отмести тази кола. Не мога да изляза.
Прислужникът влезе в къщата и след малко от това, което някога е било конюшня, излезе човек. Той докосна козирката на фуражката си, качи се в колата и я вкара в гаража. Гуенда седна зад кормилото и бързо подкара към хотела, където я очакваше Джайлс.
— Колко се забави — посрещна я той. — Научи ли нещо?
— Да, мисля, че знам всичко. Доста прочувствена история. Изглежда е бил безумно влюбен в Хелън.
Тя му разказа какво беше станало.
— Наистина си мисля — завърши Гуенда, — че мисиз Ърскин е малко побъркана. Говореше като луда. Сега разбирам какво е имал предвид, когато говореше за ревност. Трябва да е ужасно да се чувстваш така. Както и да е, сега знаем, че Хелън не е тръгнала с Ърскин и че той не знае нищо за смъртта й. Когато си е тръгнал онази вечер, тя е била жива и здрава.
— Да — отвърна Джайлс. — Така казва той.
Гуенда го погледна с възмущение.
— Така — повтори Джайлс мрачно — казва той.
ГЛАВА 18
Плевели
Мис Марпъл се наведе в края на терасата и се справи с едни нахални плевели. Това беше само малка победа, защото под повърхността, както винаги, те владееха положението напълно. Но поне временно делфиниумите щяха да получат избавление.