Мисиз Кокър се показа на прозореца на всекидневната.
— Извинете ме, мадам, но е дошъл доктор Кенеди. Пита колко ще се бавят мистър и мисиз Рийд. Казах му, че не мога да преценя точно и че вие може би знаете. Да го поканя ли да дойде?
— Да, моля, мисиз Кокър.
Мисиз Кокър се появи след малко с доктор Кенеди. Мис Марпъл се представи доста енергично.
— …и се уговорих с милата Гуенда, докато ги няма, да намина и да пооплевя градината. Знаете, струва ми се, че градинарят Фостър им е натрапен. Идва два пъти седмично, пие прекалено много чай и страшно много приказва, а, доколкото виждам, никаква работа не върши.
— Да — каза доктор Кенеди разсеяно, — всички са еднакви.
Мис Марпъл го погледна изпитателно. Беше по-възрастен, отколкото си го беше представяла след описанието на Гуенда и Джайлс. „Преждевременно остарял“ — помисли си тя. Освен това, той изглеждаше притеснен и тъжен. Стоеше пред нея и пръстите му попипваха продълговатата войнствена челюст.
— Заминали са — каза той. — Знаете ли за колко време?
— О, не за дълго. Отидоха да видят някакви приятели в Северна Англия. Според мен младите хора са доста неспокойни, непрекъснато трябва да ходят насам-натам.
— Да — съгласи се доктор Кенеди, — и аз мисля така.
Той замълча и после каза нерешително:
— Джайлс Рийд ме помоли да му предам едни неща… писма, ако успея да ги намеря…
Той се поколеба и мис Марпъл тихо попита:
— Писмата на сестра ви?
Той й хвърли бърз преценяващ поглед.
— Значи знаете, така ли? Роднина ли сте им?
— Само приятелка — отговори мис Марпъл. — Съветвам ги доколкото мога. Но хората рядко се вслушват в съветите… Жалко, че е така, но какво можем да направим?
— И какво ги посъветвахте? — попита диктор Кенеди с любопитство.
— Да оставят смъртта на спокойствие — отговори твърдо мис Марпъл.
Доктор Кенеди седна на един неудобен градински стол.
— Добре казано. Гуени ми харесва. Беше толкова хубаво малко дете. И трябва да кажа, че се е превърнала в хубава млада жена. Боя се, че може да има неприятности.
— Има толкова видове неприятности — каза мис Марпъл.
— Моля? А, да… наистина. — Той въздъхна.
— Джайлс Рийд ми писа и ме помоли да му дам писмата на сестра ми — тези, които получих, след като тя замина. Също и образец от почерка й. — Той я стрелна с поглед. — Разбирате ли какво означава това?
Мис Марпъл кимна:
— Мисля, че да.
— Изглежда смятат думите на Келвин Халидей, че е удушил жена си, нито повече, нито по-малко, за истина. Че писмата, които Хелън ми написа след заминаването си, са фалшиви и че тя е мъртва.
Мис Марпъл попита внимателно:
— А самият вие вече не сте много сигурен какво точно е станало?
— Бях тук по онова време — Кенеди все още гледаше пред себе си. — Всичко изглеждаше съвсем ясно. Келвин явно си въобразяваше. Не намерихме тялото й, липсваха дрехите, какво друго мога да мисля?
— И преди това сестра ви е била… — мис Марпъл се изкашля деликатно — силно заинтересувана от някакъв джентълмен?
Доктор Кенеди я погледна. В очите му имаше силна болка.
— Обичах сестра си — каза той, — но трябва да призная, че около нея винаги се навъртаха мъже. Има жени, които просто така са устроени — не могат иначе.
— Тогава за вас всичко е било съвсем ясно — каза мис Марпъл, — но сега сякаш не е чак толкова. Защо?
— Защото — каза Кенеди прямо — ми се струва невероятно, че Хелън, ако още е жива, толкова години не ми се е обадила. Също така, ако е починала, не по-малко странно е, че не са ми съобщили. Е…
Той стана и извади от джоба си един пакет.
— Само това мога да направя. Първото писмо на Хелън изглежда се е загубило. Не можах да го открия никъде, но съм запазил второто — с адреса на пощата. А тук, за сравнение, е единственото нещо, писано от Хелън, което успях да намеря. Списък на семена и луковици за засаждане, поръчани за доставка. Почерците ми изглеждат еднакви, но аз не съм експерт. Ще ги оставя на Джайлс и Гуенда. Предполагам, че няма смисъл да им ги изпращам там, където са.
— О, не. Сигурно ще си дойдат утре… или вдругиден.
Докторът кимна. Той стана и огледа терасата с блуждаещ поглед.
— Знаете ли какво ме тревожи? — попита той неочаквано. — Ако Келвин Халидей наистина е убил жена си, трябва да е скрил трупа или по някакъв начин да се е отървал от него. А това означава, не знам какво друго би могло да означава, че всичко, което ми разказа, е било хитро скроена история — че е приготвил куфара с дрехите предварително, за да ни заблуди, че е уредил по някакъв начин да получим писмата от чужбина… означава, в края на краищата, че това е било едно хладнокръвно умишлено убийство. Гуени беше мило дете. За нея е лошо баща й да е бил параноик, но е десет пъти по-лошо да е бил хладнокръвен убиец.