— Работел сте при доктор Кенеди, нали?
— А, това беше отдавна. Трябва да е било през 1929-та година, там някъде. Сега там живее младият доктор Брент. И на него му идват наум чудати неща… дава едни бели хапчета и им вика митамини.
— Предполагам помните мис Хелън Кенеди, сестрата на доктора?
— А, помня мис Хелън, как да не я помня. Хубава мома беше, с тая руса коса. Докторът много й се надяваше. И дойде да живее тука, ей в тая същата къща, след като се омъжи. Военен джентълмен от Индия.
— Да — каза Гуенда, — знаем.
— А, и аз чух. В събота беше. Че двамата сте били нещо роднини с нея. Хубава беше като картинка мис Хелън, като се върна за пръв път от пансиона. И много весела. Искаше да ходи навсякъде — на танци, на тенис… Аз трябваше да очертавам тенис-корта, а той не беше използван трябва да има двайсет години. И беше обраснал с храсти, не ти е работа. Изрязах ги и ги разчистих, после взех вар и очертах линиите. Много работа хвърлих и защо? Накрая никой не игра на него. Странна работа беше тая.
— Кое беше странно?
— Ами с тенис-корта. Някой дойде една нощ и накъса мрежата на парчета. Ами да, на парчета. От злоба сигурно, какво друго? От най-лоша злоба.
— А кой би направил такова нещо?
— И докторът искаше да разбере, ама на! И правилно искаше, не го обвинявам. Таман беше платил за таз мрежа. Само че никой от нас не можа да му каже кой беше. Не знаехме. И той каза, че няма да купува друга. И мис Хелън, рядко момиче беше, ама горката хич нямаше късмет. Най-напред тази мрежа и после крака…
— Какво й беше на крака? — попита Гуенда.
— Ами падна на някакво стъкло или на нещо такова и се поряза. Не много, само драскотина, но не искаше да зараства. И докторът много се тревожеше за това. И я превързваше, и я мажеше с туй-онуй, но не се поправяше. Помня, че казваше: „Не мога да разбера, на туй стъкло трябва да е имало нещо спектично — или друга такава дума. — Какво правеше туй стъкло на средата на пътя?“ Защото там падна мис Хелън, като се прибираше в къщи по тъмно една вечер. Горката, така си седеше в къщи с вдигнат крак и не можеше да отиде нито на танци, нито никъде. Сякаш само лош късмет имаше тя.
Джайлс си помисли, че моментът е дошъл.
— Помните ли човек на име Афлик? — попита той.
— А, да не би Джеки Афлик? Дето работеше при „Фейн и Уочмън“?
— Да, той не беше ли приятел на мис Кенеди?
— Тази история беше глупава. Докторът й тури край и много хубаво направи. Че какъв беше Джеки Афлик? А и голям хитрец отгоре на всичко. Такива като него винаги си намират майстора накрая. Не остана дълго тук. Оплеска нещо и си отиде. Слава Богу. В Дилмут не искаме такива като него. Да ходи някъде другаде да върти номерата, така си мислехме тогава.
— Той беше ли тук, когато нарязаха мрежата? — попита Гуенда.
— А, виждам какво мислите. Не, той не би направил такова глупаво нещо, защо ще му е? Беше хитър наистина. А мрежата я нарязаха само от злоба.
— А имало ли е някой, който да има зъб на мис Хелън? Да й е бил ядосан за нещо?
Старият Манинг се изкиска.
— Някои от младите дами сигурно са й завиждали, няма как, беше толкова хубава… Ама не, мрежата трябва да я е скъсал някой скитник, от глупост и от завист.
— Хелън беше ли разстроена заради Джеки Афлик? — попита Гуенда.
— Мис Хелън не обръщаше много-много внимание на младите момчета. Искаше само да се забавлява, това беше. Някои от тях много си падаха по нея — младият Уолтър Фейн например. Ходеше след нея като куче.
— А тя не му обръщаше внимание, така ли?
— Не. Не и мис Хелън. Тя само се смееше. Туй правеше. А той отиде в чужбина. По-късно пак се върна. Сега е главен във фирмата. Не се ожени, ама не го обвинявам. Жените са голяма беля, тегло за мъжете.
— Вие женен ли сте? — попита Гуенда.
— Ех, две съм ги погребал — отговори старият Манинг. — Е, не мога да се оплача. Сега си пуша лулата на спокойствие когато си поискам.
Настъпи тишина, той отново взе греблото. Джайлс и Гуенда тръгнаха по пътеката към къщата, а мис Марпъл изостави бурените и ги последва.
— Мис Марпъл — каза Гуенда, — не изглеждате добре. Има ли нещо…
— Не, няма нищо, мила. — Възрастната дама млъкна за момент и каза със странна настойчивост:
— Не ми харесва това с мрежата за тенис. Нарязана на парчета… Това е…
Тя спря. Джайлс я изгледа с любопитство.
— Не разбирам… — започна той.
— Не разбираш? На мен ми изглежда толкова ужасяващо ясно… Но може би е по-добре, че не разбираш. Както и да е, може и да не съм права. Сега ми кажете какво стана в Нортхъмбърленд.