Те й разказаха случилото се, а тя ги изслуша внимателно.
— Наистина е много тъжно — каза накрая Гуенда. — Дори трагично.
— Да, наистина… Горкият човек.
— И аз го съжалявам. Колко ли трябва да е страдал…
— Той ли? О, да… Да, разбира се.
— Но да не би да имахте предвид…
— Ами да… имах предвид нея… жена му. Може би много го е обичала, а той се е оженил само защото е била подходяща партия или от съжаление… мъжете често се женят от чувство за справедливост, защото смятат, че са длъжни, което е ужасно нечестно.
— „Знам хиляди пътеки в любовта, но всички носят на любимия единствено тъга“ — изрецитира Джайлс тихо.
Мис Марпъл го погледна.
— Да, толкова е вярно това. Виждате ли, ревността обикновено не е само въпрос на конкретни причини и поводи. Тя е нещо много по-… как да кажа… фундаментално. Произтича от дълбокото усещане, че любовта е несподелена. И така човек започва да очаква, да наблюдава, да е уверен… че партньорът му ще отиде при някой друг. И това неизменно се случва. Тази мисиз Ърскин е направила живота на мъжа си ад, но и той, без да може да промени каквото и да било, е направил същото с нейния. И си мисля, че именно тя е страдала повече. Той, осмелявам се да кажа, въпреки всичко е много привързан към нея.
— Не може да е така! — извика Гуенда.
— О, скъпа моя, ти си много млада. Той не е напуснал жена си през цялото това време, нали? Това все пак означава нещо.
— Заради децата. Защото се е чувствал длъжен.
— Децата? Може би — каза мис Марпъл. — Но ми се струва, че мъжете не приемат чувството за дълг към жените си толкова сериозно. Виж, обществените задължения са нещо друго.
Джайлс се засмя.
— Какъв чудесен циник сте, мис Марпъл!
— О, драги Джайлс, надявам се да не съм това. Винаги тая надежди за човешката природа.
— Нямам чувството, че може да е бил Уолтър Фейн — каза Гуенда. — И съм убедена, че не е майор Ърскин. Всъщност, абсолютно сигурна съм, че не е бил той.
— Чувствата не винаги са добър съветник — каза мис Марпъл. — Понякога изобщо не можеш да предположиш, че някой е направил нещо — например каква сензация беше в моето село, когато касиерът на Коледния клуб заложи средствата за празника до пени на конни надбягвания. А преди това осъждаше най-остро залаганията и всякакъв друг хазарт. Баща му беше запален комарджия и се отнасяше зле с майка му… така че, като се замислиш, той е бил искрен. Но един ден минал покрай Нюмаркет и видял как тренират конете. Страстта се разпалила — кръвта вода не стара.
— Уолтър Фейн и Ричард Ърскин на пръв поглед са извън всяко подозрение — каза Джайлс мрачно, но с насмешливо изкривена уста, — само че убийство би могъл да извърши всеки човек.
— Важното в случая е — каза мис Марпъл, — че са били там. На местопрестъплението. Уолтър Фейн е бил в Дилмут. Майор Ърскин, както сам ви е казал, е бил с Хелън Халидей съвсем малко преди смъртта й… и не се е прибрал в хотела веднага.
— Но той не се опита да го скрие. Той…
Гуенда млъкна. Мис Марпъл я гледаше съсредоточено.
— Само искам да подчертая — каза тя, като погледна първо единия, после другия — факта, че са били на местопрестъплението.
След това продължи:
— Мисля, че няма да е трудно да намерите адреса на Джек Афлик. Като собственик на фирма „Нарцис“ това не би представлявало никакъв проблем.
Джайлс кимна:
— Ще го намеря. Би трябвало да го има в телефонния указател. — Той замълча. — Смятате ли, че трябва да говорим с него?
Мис Марпъл забави отговора си за миг и после каза:
— Ако отидете, трябва да сте много внимателни. Помнете какво каза старият градинар — Джеки Афлик е много хитър. Моля ви, моля ви бъдете внимателни…
ГЛАВА 21
Дж. Дж. Афлик
Срещу Дж. Дж. Афлик, Автобусни превози „Нарцис“, в указателя бяха записани два телефонни номера. Единият беше на офиса му в Ексетър, а другият — домашен, в покрайнините на същия град.
Уговориха си среща на следващия ден.
Точно когато Джайлс и Гуенда тръгваха с колата, от къщата изтича мисиз Кокър и започна да размахва ръце. Джайлс натисна спирачката.
— На телефона е доктор Кенеди, сър. Джайлс изскочи от колата и се втурна вътре.
— Джайлс Рийд.
— Добро утро. Току-що получих едно твърде странно писмо от някаква жена на име Лили Кимбъл. Доста време си блъсках главата, за да си спомня коя беше тя. Най-напред си помислих, че ми е била пациентка и затова не можах да се сетя веднага. Предполагам, че е момичето, което някога беше прислужница в къщата ви. По онова време. Почти сигурен съм, че името й беше Лили, макар че не мога да си спомня фамилията й.