— Имало е Лили. Гуенда я помни, защото веднъж е вързала панделка на котката.
— Гуени има забележителна памет.
— О, да, така е.
— Искам да поговорим за това писмо, но не по телефона. Ще си бъдете ли у дома, ако намина?
— Тъкмо тръгвахме към Ексетър. Бихме могли ние да се отбием, ако предпочитате. На път ни е.
— Добре. Би било чудесно.
— Не искам да говоря за всичко това по телефона — обясни доктор Кенеди, когато пристигнаха. — Не мога да се отърва от чувството, че местните телефонистки подслушват. Ето го писмото.
Той го разгъна върху масата. Беше написано върху евтина карирана хартия и с почерк на необразован човек:
„Уважаеми гусподине,
Ше съм ви благударна да ми дадете савет за приложеното което изрязах от весника. Мислих и приказвах с мистер Кимбъл, но не знам какво да направя. Мислите ли че ще дадат пари защото ми трябват ама не искам да са разправям с пулицията. Аз често си мисла за онази нощ дето мисис Халедей замина ама спуред мен не замина защото не бяха които трябва дрехи. Първо си мислих че гусподарят гу е направил ама после не съм толкова сигурна заради унази кола пред прозореца. Лъскава кола беши и бях я виждала и преди ама не ща да правя нищо преди да ви питам дали бива защоту никога не съм имала вземане даване с пулицията и мистер Кимбъл няма да му хареса. Мога да дойда да ви вида сър следващия четвъртак щоту е пазарен ден и мистер Кимбъл няма да го има. Многу ще съм благударна ако може.
— Беше адресирано до старата ми къща в Дилмут и ми го препратиха оттам — обясни доктор Кенеди. — Изрязала е от вестника вашата обява.
— Но това е чудесно! — каза Гуенда. — Тази Лили… тя не смята, че баща ми го е извършил!
Тя говореше с възторг. Доктор Кенеди я погледна с уморени добри очи.
— Това е добре Гуени. Надявам се да е така. А сега, ето какво смятам да направя. Ще отговоря на това писмо и ще я поканя да дойде при мен в четвъртък. Железопътната връзка е съвсем добра. Ако се прекачи в Дилмут, може да бъде тук в 4.30. Ако вие двамата също дойдете, ще можем да разговаряме с нея заедно.
— Чудесно — каза Джайлс и погледна часовника си. — Хайде, Гуенда. Имаме уговорена среща и трябва да бързаме. С мистър Афлик от автобусни превози „Нарцис“. Той ни обясни, че е много зает човек.
— Афлик? — Кенеди се намръщи. — Разбира се, „Нарцис“, ужасните боядисани в жълто чудовища. Но името ми се стори познато не само заради тях.
— Хелън — каза Гуенда.
— Боже мой! Нима онзи човек?
— Да.
— Но той беше един жалък плъх! Значи се е издигнал.
— Ще ми кажете ли нещо, сър? — каза Джайлс. — Вие сте попречил на отношенията му с Хелън. Това само заради общественото му положение ли беше, или имаше и нещо друго?
Доктор Кенеди го изгледа хладно.
— Аз съм старомоден, млади човече. Според сегашните разбирания всички хора са еднакви. Без съмнение, морално това е така. Но аз вярвам, че човек се ражда с едно обществено положение и би бил най-щастлив, ако си остане в него. Освен това — добави той — тогава си помислих, че и характерът на младежа е неподходящ, както се и оказа впоследствие.
— Какво точно направи той?
— Вече не си спомням добре. Беше се опитал, ако не се лъжа, да се облагодетелствува чрез информация, получена на работното му място при Фейн. Нещо поверително, засягащо един от клиентите им.
— Той беше ли ядосан заради уволнението?
Кенеди го стрелна с очи и отговори:
— Да.
— И значи няма друга причина за това, че не сте искал да дружи със сестра ви? Не сте забелязал нещо необичайно около него? Каквото и да е?
— Е, щом питате, ще ви отговоря направо. Струваше ми се, особено след като го уволниха, че у Джеки Афлик има някои признаци на неуравновесеност. Всъщност, мания за преследване в начална фаза. Изглежда по-късно тя не се е развила.
— А кой го уволни? Уолтър Фейн?
— Нямам представа. Уволни го фирмата.
— Оплаквал ли се е, че е бил наказан несправедливо?
Кенеди кимна.
— Разбирам… Е, ще трябва да летим като вятъра. До четвъртък, сър.
Къщата беше построена скоро. Беше тухлена, с много орнаменти и големи прозорци. През крещящо обзаведено преддверие ги въведоха в кабинета, чиято половина беше заета от голямо бюро с метални украшения.
— Не знам какво бихме правили без мис Марпъл — прошепна нервно Гуенда на Джайлс. — Разчитаме на нея за всяко нещо! Най-напред приятелите й в Нортхъмбърленд, а сега — ежегодният ученически излет на жената на викария.
Джайлс вдигна предупредително ръка, защото вратата се отвори и в кабинета влезе Джеки Афлик.