Стрелките на часовника показваха пет без десет.
— Може ли да се е заблудила по пътя от гарата дотук?
— Съвсем точно й обясних как да дойде. Освен това е много просто. След като излезеш от гарата, завиваш наляво и тръгваш по първата пряка вдясно. Разстоянието се взема пеша само за няколко минути.
— Може би се е отказала — каза Джайлс.
— Така изглежда.
— Или е изпуснала влака — предположи Гуенда.
— Не — каза Кенеди замислено, — струва ми се по-вероятно да е решила изобщо да не дойде. Може би съпругът й се е намесил. Тези провинциалисти са напълно непредсказуеми.
Той се заразхожда из стаята. После отиде до телефона и попита за някакъв номер.
— Ало? Гарата ли е? Обажда се доктор Кенеди. Очаквах една жена на средна възраст… трябваше да дойде с влака в четири и половина. Някой питал ли е как да ме намери? Или… не ви разбрах?
Джайлс и Гуенда бяха достатъчно близо, за да чуят мекия провлечен глас на единствения служител на гара „Удли Болтън“.
— Никой не е питал за вас, докторе. От влака в четири и тридесет не слезе никой непознат. Мистър Наракот от Медоуз, Джони Лоуз и дъщерята на стария Бенсън. Никой друг.
— Значи се е отказала в края на краищата — каза доктор Кенеди. — Е, тогава ще предложа чай на вас. Водата е готова. Само ще отида да го направя.
Той се върна с чайника и седнаха.
— Е, това е само временна спънка — каза домакинът окуражаващо. — Имаме адреса й и ще можем ние да отидем при нея.
Телефонът иззвъня и докторът отиде да се обади.
— Доктор Кенеди?
— На телефона.
— Обажда се инспектор Ласт, от полицейски участък Лонгфорд. Очаквахте ли жена на име Лили Кимбъл, мисиз Лили Кимбъл, да дойде при вас днес следобед?
— Да. Но защо? Да не би някаква злополука…
— „Злополука“ не е съвсем точна дума докторе. Тя е мъртва. У нея намерихме писмо, писано от вас. Затова ви се обаждам. Можете ли да дойдете в участъка веднага?
— Да, тръгвам.
— Сега, нека да изясним това — каза инспектор Ласт, като изгледа доктор Кенеди, Джайлс и Гуенда, които също бяха дошли в участъка. Гуенда беше пребледняла и държеше ръцете си стиснати отпред. — Тази жена трябваше да дойде при вас с влака, който тръгва от Дилмут в четири и пет и пристига в Удли Болтън в четири и тридесет и пет, прав ли съм?
Доктор Кенеди кимна.
Инспектор Ласт погледна писмото, намерено у мъртвата. Всичко беше съвсем ясно:
„Уважаема мисиз Кимбъл,
С удоволствие бих ви помогнал стига, разбира се, да мога.
Трябва да ви уведомя, че вече не живея в Дилмут. За да дойдете при мен, най-добре е да вземете влака, който тръгва от Кумбъли в 3.30, в Дилмут да се прекачите на влака за Лонсбъри Бей и да слезете в Удли Болтън. Къщата ми е на няколко минути пеша от гарата. Когато излезете от нея, тръгнете наляво и завийте по първата пряка вдясно. Къщата ми е последната вдясно. Името ми е написано на вратата.
— И не е ставало дума да вземе по-ранен влак?
— По-ранен влак? — доктор Кенеди изглеждаше изненадан.
— Защото точно това е направила. Тръгнала е не в три и тридесет, а в един и тридесет. В Дилмут се е прекачила в два и пет и е слязла на гарата преди Удли Болтън, Мачингс Холт.
— Но това е странно!
— Тя пациентка ли ви беше, докторе?
— Не, от няколко години не практикувам.
— Така и предполагах. Познавахте ли я добре?
Кенеди поклати глава.
— Не бях я виждал от двадесет години.
— Но разпознахте трупа преди малко?
Гуенда потрепери, но труповете не вълнуваха доктор Кенеди кой знае колко и той отговори замислено:
— При тези обстоятелства е трудно да кажа дали съм я разпознал, или не. Била е удушена, така ли?
— Била е удушена. Трупът е намерен в един гъсталак по пътеката от Мачингс Холт към Удли Кемп. Открил го е някакъв турист, слизащ от Удли Кемп, към четири без десет. Нашият лекар определи, че смъртта е настъпила някъде между два и петнадесет и три часа. Била е убита скоро след като е слязла от влака. Била е сама. Други хора не са слезли с нея на тази гара. Така. Защо е слязла в Мачингс Холт? Възможно ли е да е объркала гарите? Не ми се вярва. Освен това е тръгнала два часа по-рано от уговорената среща, а не с влака, който сте й предложил в писмото, макар че то е било у нея. За какво трябваше да дойде при вас, докторе?
Доктор Кенеди бръкна в джоба си и извади писмото на Лили.
— Донесох със себе си това. Приложената изрезка е обявата, пусната от мистър и мисиз Рийд в местния вестник.
Инспектор Ласт прочете писмото и обявата, след което се обърна към Джайлс и Гуенда.
— Ще ми разкажете ли за какво става дума? Предполагам, че е нещо, което се е случило отдавна?