Мис Марпъл кимна.
— Трябвало е да бъде на местопрестъплението. Вие казахте, че това е важно. А сега да видим кои от тримата наши заподозрени биха могли да бъдат тук. Да вземем най-напред Ърскин. Той със сигурност е идвал в къщата. По негово собствено признание, той се е изкачил от брега дотук заедно с Хелън Халидей някъде към девет часа. Казва, че се е сбогувал с нея. Но дали така е било наистина? Да приемем сега, че той я е удушил.
— Но между тях отдавна всичко е било свършило! — извика Гуенда. — Той сам каза, че не е оставал насаме с Хелън!
— Гуенда, не разбираш ли, че не можем да се доверяваме само на думите на хората.
— Толкова се радвам, че го казваш — обади се мис Марпъл, — защото, да си призная, започнах малко да се тревожа от начина, по който вие двамата приемате всичко, което ви кажат, за чиста монета. Може би не е хубаво, че по природа съм крайно недоверчива, но когато става дума за убийство, за мен е ненарушимо правило да не приемам нищо за истина, докато не го проверя. Например съвсем сигурно е, че дрехите, които са липсвали, не са били онези, които самата Хелън би избрала, защото не само Едит Паджит ни каза, че го е чула от Лили Кимбъл, но и самата Лили го споменава в писмото си до доктор Кенеди. Така че това може да се счита за установен факт. Доктор Кенеди спомена, за убедеността на Келвин Халидей, че жена му го упоява тайно. От друга страна, дневникът му потвърждава това. Така че имаме втори факт — при това доста любопитен, нали? Както и да е, сега няма да се разпростираме върху това. Искам да подчертая, че голяма част от предположенията, които направихте, се основаваха на това, което са ви казали хората… възможно е да са били и съвсем убедителни.
Джайлс се втренчи в нея.
Гуенда, вече по-спокойна, отпи кафе и се облегна на масата.
Джайлс каза:
— Хайде сега да проверим думите на тримата. Най-напред да вземем Ърскин. Той каза…
— Ти го гледаш с лошо око — прекъсна го Гуенда. — Чисто губене на време е да се занимаваме с него, защото сто процента не е той. Той не би могъл да убие Лили Кимбъл.
Джайлс продължи, без да й обръща внимание:
— Той каза, че е срещнал Хелън на кораба за Индия и са се влюбили, но не е можел да изостави жена си и децата си, затова е трябвало да се разделят. Може и да не е било съвсем така. Може би той е бил безумно влюбен в Хелън, а тя да не е искала да избяга с него. Може да я е заплашил, че ако се омъжи за някой друг, ще я убие.
— Абсолютно невъзможно — каза Гуенда.
— Такива неща се случват. Спомни си какво дочу да му казва жена му. Отдаваш всичко на ревността, но може и да е била права. Може именно тя е страдала заради него и историите му с други… може дори да е секс-маниак.
— Не вярвам.
— Не вярваш, защото е привлекателен за жените. Според мен има нещо странно при него. Но нека да продължа. Хелън разваля годежа си с Фейн, връща се у дома, омъжва се за баща ти и се установява тук. И изведнъж се появява Ърскин. На пръв поглед, той е на почивка с жена си. Доста странно, нали? Той сам призна, че е дошъл тук, за да види Хелън още веднъж. А сега да предположим, че именно Ърскин е човекът, към когото са били адресирани думите на Хелън, когато е казала, че се страхува — това, което е дочула Лили Абът: „Страх ме е от теб. От много време се страхувам от теб! Ти си луд!“ И понеже се бои, тя смята да отиде да живее в Норфолк, но го пази в тайна. Никой не бива да знае, поне докато Ърскин е в Дилмут. Дотук нещата съвпадат. И сега стигаме до фаталната нощ. Какво точно са правили двамата с Ърскин по-рано същата вечер ние не знаем…
Мис Марпъл се прокашля.
— Всъщност, аз се видях отново с Едит Паджит. Тя си спомни, че онази нощ са вечеряли много рано, към седем часа, защото майор Халидей е щял да ходи на някакво събрание — на голф-клуба или нещо такова. Мисиз Халидей е излязла веднага след вечеря.
— Точно така. Хелън среща Ърскин на брега. Може би са имали предварителна уговорка. Той е трябвало да си тръгне на следващия ден. Може би не е искал да си отиде. Може би я е карал да тръгне с него. Двамата се връщат тук и най-накрая, в пристъп на ярост я удушава. След това вече знаем какво е станало. Той е малко луд и иска Келвин Халидей да смята, че сам той е извършил убийството. По-късно погребва трупа. Казал е на Гуенда, че се е прибрал в хотела много късно, защото се е разхождал.
— Чудно — обади се мис Марпъл, — какво ли е правила жена му през това време.
— Може би е полудявала от ревност — каза Гуенда. — И му е устроила скандал, когато се е върнал.