Уолтър Фейн и Джеки Афлик.
Кой?
Гуенда затвори очи и се замисли за двамата в светлината на новите събития.
Тихият Уолтър Фейн, седнал зад бюрото в кабинета си — паяк застанал в средата на мрежата си. Толкова спокоен, толкова безобиден на пръв поглед. Къща със спуснати пердета. Къща с мъртвец. Умрял преди осемнадесет години и все още вътре. Колко зловещ й се струваше сега тихият Уолтър Фейн! Човекът, който някога се беше нахвърлил да убие брат си! Човекът, чието предложение за женитба Хелън Кенеди беше отблъснала два пъти — веднъж тук и после в Индия. Двоен отказ. Двойно падение. Уолтър Фейн, така тих, така сдържан, който може би изпадаше в пристъпи на ярост и намираше отдушник единствено в насилието.
Гуенда отвори очи. Нима не беше убедена, че е Уолтър Фейн?
Би могла да помисли и за Афлик — спокойно, обективно.
Крещящият му кариран костюм, властното му държане — пълна противоположност на Уолтър Фейн — никаква сдържаност или потиснати чувства. Но може би се държеше така поради скрит комплекс за малоценност? Това не беше изключено. Ако човек не е сигурен в себе си, трябва да компенсира с хвалби и налагане на собственото си мнение. И е бил отблъснат от Хелън, защото не е бил подходящ за нея. Раната още гнои, не е зараснала. Твърда решимост и амбиция да се наложи в този свят. Преследване. Всички срещу него. Уволнен от работа, заради фалшиво обвинение, повдигнато от някой „враг“. Това ясно показваше, че Афлик не е съвсем нормален. А какво ли чувство за сила би могъл да придобие човек като него след като убие? Доброто му, весело лице всъщност беше жестоко. Той беше жесток човек и слабата му бледа жена беше наясно с това. Лили Кимбъл сигурно го е заплашила и затова е намерила смъртта си. Гуенда и Джайлс се бяха намесили, следователно и те трябваше да умрат, при това щеше бъде замесен и Уолтър Фейн, който го е изхвърлил някога от работа. Тези неща съвпадаха доста добре. Гуенда тръсна глава, изостави фантазиите си и се върна към реалността. Джайлс щеше да се върне и да поиска чая си. Трябваше да разтреби и да измие чиниите.
Тя взе един поднос, сложи върху него нещата и ги занесе в кухнята. Там всичко блестеше от чистота. Мисиз Кокър беше истинско съкровище.
Отстрани до мивката имаше чифт гумени хирургически ръкавици. Мисиз Кокър винаги си ги слагаше, когато миеше. Племенничката й, която работеше в болницата, й ги доставяше на намалена цена.
Гуенда си ги сложи и започна да мие чиниите. Нямаше защо да разваля ръцете си.
Тя свърши с чиниите, сложи ги на поставката да съхнат, изми и подсуши другите неща и ги прибра по местата им.
След това, все още потънала в мисли, се качи горе. Би могла да изпере онези чорапи и някой и друг пуловер. Нямаше още да сваля ръкавиците.
Тези мисли се въртяха на повърхността на съзнанието й. А някъде навътре я тормозеше нещо друго.
Уолтър Фейн или Джеки Афлик, беше решила тя. Единият или другият. И й се струваше, че и срещу двамата има солидни доводи. Може би именно това я тревожеше. Защото щеше да е много по-добре, ако можеше да има доводи само срещу единия от тях. Досега би трябвало вече да е сигурна. Кой? А тя не беше.
Ако имаше някой друг… не това беше невъзможно. Защото Ричард Ърскин беше извън подозрение. Когато Лили Кимбъл е била убита и брендито е било отровено, той е бил далече, чак в Нортхъмбърленд. Да, той беше извън всяко подозрение.
Тя се радваше, защото Ричард Ърскин й харесваше. Той беше привлекателен, много привлекателен. Колко тъжно е, че се е оженил за онази коравосърдечна жена с недоверчив поглед и плътен глас. Като на мъж…
Като на мъж…
Мисълта проблесна в главата й и породи съмнения.
Мъжки глас… Дали пък самата тя не беше отговорила на Джайлс но телефона предишната вечер?
Не… не, невъзможно е. Разбира се не, не. Джайлс щеше да разбере. И освен това, предварително тя нямаше как да знае кой се обажда. Говорил е самият Ърскин, а жена му, както той каза, е била заминала.
Жена му е била заминала.
Може би… не, това е невъзможно… дали не е била мисиз Ърскин? Мисиз Ърскин, полудяла от ревност? Дали Лили Кимбъл не беше писала на нея? Дали през прозореца онази нощ Леони не е видяла жена?
В антрето долу нещо се блъсна. Някой беше влязъл през входната врата.