Гуенда излезе от банята на площадката и погледна долу над парапета. С облекчение видя, че е доктор Кенеди.
— Тук съм — извика му тя.
Тя гледаше ръцете си — мокри, блестящи, странно розовосивкави. Напомняха й нещо.
Доктор Кенеди погледна нагоре и засенчи очите си с ръка.
— Ти ли си Гуени? Не виждам лицето ти, очите ми са заслепени…
И тогава Гуенда изпищя…
Виждаше тези маймунски лапи и чуваше гласа от антрето…
— Вие сте бил! — простена тя. — Вие сте я убил… убил сте Хелън… Сега съм сигурна… сигурна… вие…
Той тръгна нагоре по стълбите към нея. Бавно. Без да я изпуска от поглед.
— Защо не ме оставихте на мира? — попита той. — Защо трябваше да се бъркате? Защо ви трябваше да… съживявате спомена? Тъкмо когато бях започнал да забравям? Да забравям. Вие съживихте спомена за Хелън, моята Хелън! Всичко отново се върна… Трябваше да убия Лили, сега трябва да убия теб. Както убих Хелън… да, както убих Хелън.
Сега той беше съвсем близо до нея, с ръце, тя знаеше, протегнати към гърлото й. Това добро странно лице, това приятно обикновено лице на възрастен човек… то беше пак същото, но погледът… погледът беше на безумец.
Гуенда започна да отстъпва бавно. Писъкът беше замръзнал в гърлото й. Успя да изпищи само веднъж. Втори път не можа. А и да беше, нямаше кой да я чуе.
Защото вкъщи нямаше никой — нито Джайлс, нито мисиз Кокър… дори и мис Марпъл не беше в градината. Никой. А съседната къща беше прекалено далеч, за да се чуе писъкът й… Но и без това не можеше да изпищи.
Беше прекалено уплашена. Уплашена от тези ужасни, протягащи се ръце…
Можеше да отстъпва само до детската стая и после… После тези ръце щяха да обвият гърлото й. Жално скимтене се изплъзна измежду устните й.
И тогава… Неочаквано доктор Кенеди се обърна назад, защото силна водна струя го удари между очите. Той извика и прикри лицето си с ръце.
— Такъв късмет — каза мис Марпъл доста задъхано, защото се беше качила по стълбата тичешком, — че точно в този момент плевях розите!
ГЛАВА 25
Послепис от Торки
— Но, мила Гуенда, разбира се, че не бих си и помислила да те оставя сама в къщата — каза мис Марпъл. — Знаех, че на свобода се разхожда много опасен престъпник и просто гледах от градината какво става.
— Знаехте ли, през цялото време, че е той?
Тримата — мис Марпъл, Гуенда и Джайлс — седяха на терасата на хотел „Империал“ в Торки.
Мис Марпъл беше предложила да сменят обстановката и Джайлс се беше съгласил, че това решение ще е най-доброто за жена му. Инспектор Праймър не възрази и те веднага бяха заминали за Торки.
— Е, той не беше извън подозрение, скъпа — отвърна мис Марпъл на Гуенда. — Макар че за жалост нямаше никакви доказателства, които да подкрепят съмненията. Бяха именно съмнения, нищо повече.
— Но аз дори не се усъмних! — каза Джайлс и я изгледа с любопитство.
— О, скъпи Джайлс, мисли! Той е бил на местопрестъплението.
— На местопрестъплението?
— Но разбира се. Когато Келвин Халидей е отишъл при него през онази нощ, той тъкмо се е бил върнал от болницата. А болницата, както ни казаха няколко души, по онова време се е помещавала в съседната постройка до „Хилсайд“ или „Света Катерина“, както се е наричала тогава къщата. Това означава, че в съответния момент е бил на съответното място. И после, остават множество по-дребни, но съществени факти. Хелън Халидей е казала на Ричард Ърскин, че отива да се омъжи за Уолтър Фейн, защото не се чувства щастлива у дома. Тоест, не е била щастлива, когато е живяла с брат си. И все пак всички твърдят, че той се е грижел добре за нея. Защо тогава не е била щастлива? Мистър Афлик ви каза, че я е съжалявал. Според мен, той е имал пълно право да каже това. Наистина я е съжалявал. Защо е трябвало да се среща с него по този потаен начин? Тя не е била безумно влюбена в него. Тогава защо? Дали защото не е можела да се среща с млади хора както всички останали? Брат й е бил строг и старомоден.
Гуенда потрепери.
— Но той беше луд — каза тя. — Напълно луд.
— Да — съгласи се мис Марпъл. — Не е бил нормален. Обожавал е доведената си сестра и постепенно чувствата му са станали патологични, егоистични. Смятал е, че я притежава. Това се случва по-често, отколкото си мислите. Бащи, който не желаят дъщерите им да се омъжват… дори да се срещат с млади мъже. Помислих си за това, когато чух за мрежата на тенискорта.
— Мрежата на тенис-корта?
— Да, това ми се строи много съществено. Помислете си само — младата Хелън завършва училище и се прибира у дома, пълна с копнеж да прави всичко, което младите момичета искат от живота, да се среща с приятели, с момчета, да флиртува с тях…