— Колата? На Джеки Афлик?
— Още една заблуда. Лили си е спомнила, че отпред е била паркирана кола като тази на Джеки Афлик. Въображението й вече е било обхванато от идеята за тайнствения мъж, който посещава мисиз Халидей. Но когато болницата е била в съседната сграда, без съмнение на улицата са паркирали много други коли. Трябва да си спомните, че тази на доктора също е била паркирана пред болницата — вероятно той е решил, че Лили има предвид нея. Прилагателното „лъскава“ за него не е означавало нищо определено.
— Разбирам — каза Джайлс. — За една гузна съвест писмото на Лили би било истински шантаж. Но откъде знаете всичко това за Леони?
Мис Марпъл присви устни и каза:
— Той рухна. Веднага щом хората оставени от инспектор Праймър се втурнаха и го задържаха, той започна да повтаря всичко отново и отново. Леони изглежда е умряла много скоро след като се е върнала в Швейцария. Превишена доза приспивателни или нещо такова… О, той не е рискувал с нищо.
— Затова опита да ме отрови с брендито.
— Вие с Джайлс бяхте много опасни за него. За щастие ти не си му казала, че си спомняш сцената в антрето. Той не знаеше, че е имало очевидец.
— Той ли се е обадил на Уолтър Фейн и на Джеки Афлик?
— Да. Ако евентуално беше последвало разследване за това, кой може да е сложил отровата в брендито, те двамата щяха да бъдат заподозрени най-напред. Освен това, ако Афлик беше дошъл с колата си, това би могло да го свърже с убийството на Лили Кимбъл. Фейн по всяка вероятност щеше да си осигури алиби.
— А как се държеше с мен — каза Гуенда. — „Малката Гуени“!
— Налагало се е да играе ролята си. Представи си какво е означавало всичко това за него. След осемнадесет години идвате ти и Джайлс, започвате да задавате въпроси и да се ровите в миналото, да безпокоите смъртта, която му се е струвала погребана, но всъщност е била само стаена… Едно забравено убийство… а това, което направихте беше много опасно, мили мои. Наистина бях много разтревожена.
— Горката мисиз Кокър — каза Гуенда. — Едва се отърва. Радвам се, че ще се оправи. Мислиш ли, че след всичко това ще се върне при нас, Джайлс?
— Ще се върне, ако има детска стая — отговори Джайлс мрачно. Гуенда се изчерви, а мис Марпъл се усмихна и погледна към залива.
— Колко странно се случи всичко — каза Гуенда. — Да бъда с тези гумени ръкавици, той да влезе в антрето и да каже точно тези думи, които звучаха като другите… „лице“… и после „заслепени очи“…
Тя потрепери.
— Покрий лицето й… очите ми са заслепени… тя умря тъй млада… Можеше да съм аз, ако мис Марпъл не беше там.
Тя замълча за момент и каза тихо:
— Горката Хелън… Горката Хелън, умряла толкова млада… Знаеш ли, Джайлс, тя вече не е там… в къщата… не е в антрето. Почувствах го вчера, преди да тръгнем. Сега е само къщата. И тази къща ни обича. Можем да се върнем, ако искаме…