В онзи момент означаваше само, че не мога да се откажа от срещата с Хелън. Щяха да са нужни твърде много обяснения, а и нямаше да понеса разочарованието на баща си.
Най-накрая се озовах на прага на дома на Хелън. Беше в жилищен квартал с голяма общинска морава пред къщите. Чудех се какво ли е да имаш съседи, които всеки ден виждаш да излизат и да се прибират. Дървената порта висеше безжизнено на една панта, бялата боя се лющеше. Баща ми никога не би допуснал „Авалон“ да се занемари — всичко, което се счупеше или повредеше, веднага биваше поправяно или заменяно. За него външният вид беше от значение. Реших, че семейството на Хелън е немарливо. Нямаха дълга входна алея и земя като нас, само малка предна градина и покрит с чакъл участък за кола. Но там нямаше кола.
Много се изненадах, когато тя отвори вратата. И макар че току-що бяхме излезли от училище, Хелън беше намерила време да си смени дрехите, да си навие косата (правата ѝ копринена коса беше единственото, което истински харесвах у нея) и да си сложи грим. Червилото беше тъмночервено и беше изцапало зъбите ѝ. Черните ѝ джинси, имитиращи кожени панталони, не бяха достатъчно прилепнали по кльощавите ѝ крака, за да се получи ефектът, на който явно се беше надявала (Санди от „Брилянтин“). Хелън изглеждаше като възрастна. Веднага се почувствах в неизгодно положение. В тесния си униформен блейзър, за съжаление, аз си оставах ученик.
— С-съжалявам — заекнах. — Нямах време да се преоблека…
Но Хелън се радваше да ме види.
— Влез!
Посрещна ме възторжено. Дали се беше тревожила, че няма да отида?
Къщата миришеше на цигарен дим и навсякъде се виждаха цветя. По килимите, завесите, тапицериите, покривките за масички, по възглавничките и тапетите. Сякаш бях в ботаническа градина. Навсякъде имаше надраскани думи — по стените и огледалата. Имаше купища хартия и книги с всякакъв размер, а на всяка повърхност беше написано по нещо.
— Да, мама е поетеса — обясни ми Хелън. — Няма да се върне до утре, малките ми братя са при леля Грейс, тъй че къщата е наша.
Информацията беше поднесена небрежно, но многозначително. Нямаше кой да спре това, което предстоеше да се случи. Ако се съдеше по поведението на Хелън, със сигурност щеше да има поне целувки.
— Баща ти на работа ли е? — попитах аз не без малко надежда.
— Баща ми ли? Не съм го виждала от години.
Чудех се кога ще започнат Целувките.
— Сега ще вечеряме — има пици, които само ще сложа във фурната. Но са малки. Колко искаш? — Тя измъкна плик със замразени дискчета от фризера. Исках четири. Не, пет.
— Две, моля — казах.
Бях наясно, че апетитът ми предизвиква удивление у някои хора и не бях забравил обещаната торта на майка ѝ, макар да бях малко загрижен, че тя никъде не се виждаше.
— Аз искам три — каза Хелън, — съвсем малки са.
Изпитах нежност към нея, когато разкъса целофана със зъби.
— Обичаш ли джин?
— Майка ти дава ли ти да пиеш?
— Ако не знае, няма да се ядоса.
Хелън наля питиета и на двама ни. Спомних си карамфилите в чантата, която бях оставил при входната врата. Мислех да ѝ ги поднеса с идването си. Реших, че моментът е отминал. Щом щяхме да пием джин, целувките наближаваха и цветята вече не бяха нужни.
Изпих наведнъж джина с тоник, който ми беше наляла, и примигнах от острия вкус. Сега разбрах защо родителите ми отпиваха на малки глътки алкохола. Все пак успях да изпия набързо още два.
Мисля, че вечерята беше доста приятна, макар да знам, че изядох четири от пиците и оставих на Хелън една. Помня, че я попитах за тортата на майка ѝ и скрих разочарованието си, когато ми поднесоха нещо, което бих описал като обикновен пандишпан върху чиния с цветя. Хелън наля още джин. Когато Целувките започнаха, ми беше много приятно. Дотогава се бяхме приближавали по-малко един към друг на канапето. Ръката ѝ погали бедрото ми. Не съм сигурен кой започна, но имаше зъби и езици, смучене и мляскане.
Признавам, че бързо се възбудих. Хелън не пропусна да го забележи и предложи да отидем в спалнята ѝ. Уплаших се. Не бях планирал СЕКС. Разбира се, бельото ми беше чисто (мама беше стриктна в това отношение), но бях сигурен, че за да правиш секс, трябва да се съблечеш, а дори пиян не изпитвах желание да покажа телесата си. В училище никога не го правех. Редовно подправях бележки от майка ми до учителя по физическо, че имам слаби колене. Коленете ми щяха да са в по-добро състояние, ако не носеха такъв огромен товар.