Детектив Муни кимна и тръгна обратно към колата, но О’Тул му каза да почака. На лицето му играеше лукава усмивка. Той не ми харесваше.
— Значи ти си синът на съдия Фицсаймънс, а?
— Да.
Исках да затичам по алеята, но той сложи ръка на рамото ми, за да ме задържи.
— Доста едро момче си — опитваше се да се прави на мой приятел. Не отвърнах нищо. — Кажи ми нещо, Лорънс, помниш ли уикенда на 14 ноември, преди две седмици?
— Да, защо?
— Беше ли си у дома през онзи уикенд?
Питах се дали не трябва да поискам адвокат, но детективът се държеше много непринудено. Не записваше нищо. Въпреки всичко бях ужасен.
— В петък вечер бях на гости у приятелката си. Можете да я питате.
— Не се защитавай, синко. Не те обвинявам в нищо, това е просто рутинна проверка — беше много по-самоуверен от Муни, когото бях чул да разпитва татко. Беше… веселяк.
— Защо ме разпитвате за онзи уикенд?
Той пренебрегна въпроса ми.
— Сега ми кажи, късно ли се прибра онзи петък? По кое време си легна? Или не си си лягал? — той ме смушка и ми намигна, сякаш бяхме дуо комици.
— Бяха ми разрешили да се прибера най-късно в полунощ. Но се прибрах малко след единайсет.
— Вечерен час, а? И чакаха ли те мама и татко за пълен отчет? — той пак намигна.
— Да — казах аз.
— Сигурен ли си? И двамата ли?
— Да — стараех се гласът ми да не трепери, но не можех да контролирам червенината по бузата си. Лъжата излезе толкова лесно, че дори аз се изненадах.
— А баща ти излиза ли изобщо през онзи уикенд?
— Не. Всички си стояхме вкъщи.
— Каква страхотна памет имаш!
— Помня, защото си навехнах глезена и мама и татко си стояха вкъщи, за да ми подават разни неща.
— Чудесно, само това исках да знам, синко. Просто разпитвам хора от списъка. Мръсна работа, но някой трябва да я върши — той пак ми намигна и тръгна към колата си.
— Няма ли да влезете? — попитах аз и кимнах към „Авалон“.
— Няма нужда, няма нужда.
Детектив Муни, който досега беше мълчал, прошепна нещо настоятелно на ухото на О’Тул. О’Тул махна раздразнено с ръка, но каза:
— И още нещо, носи ли баща ти някога шапка? Мека шапка. — Той извади снимка на шапка от джоба си. — С такава форма — и я посочи с пръст.
Въздъхнах с облекчение.
— Не, никога. Той няма шапка.
О’Тул погледна Муни със самодоволно изражение.
— Добре, това е всичко, ще тръгваме.
— Но защо питате за онзи уикенд, за баща ми и за някаква шапка?
Той се почеса по носа.
— Текущо разследване, но сега няма защо да се тревожиш. Тръгвай!
Той натисна клаксона и те потеглиха.
Търсеха друг мъж — мъж, който носеше шапка. Не беше нужно да лъжа. Но татко беше виновен за нещо — може би беше излязъл онази нощ по друга причина. Почти с облекчение помислих, че може би има извънбрачна връзка и гривната е на любовницата му Марни. Никъде в статиите не се споменаваше името, изписано на гривната и човек би предположил, че ще е името на собственичката ѝ — Ани. Тъй че Марни сигурно беше уличницата, с която се виждаше татко. Това беше по-добре от… онова, което беше станало с изчезналата проститутка, каквото и да бе то. Възелът в стомаха ми се отпусна.
Мама кроеше плат на масата в кухнята, когато влязох.
— Мамо — казах весело, когато влязох. — Татко не е заподозрян. Те търсят мъж с шапка!
Тя не вдигна поглед.
— За какво говориш, скъпи?
— Отвън имаше двама детективи, единият ме разпитва за онази нощ, за която разпитваха и татко, но те търсят мъж с шапка.
Тя се усмихна мило.
— Мили боже, полицай да те разпитва! Какво му каза?
— Казах му, че с татко сте били тук, когато съм се прибрал и че татко дори няма шапка.
Тя се разсмя.
— Това е нелепо — да разпитват ученик.
— Надявам се да го хванат.
— Кого?
— Мъжът с шапката!
Потърсих в хладилника сирене и отрязах две дебели филии хляб.
— Остави си място за вечеря — каза мама.
Как пък не. Бях облекчен, че повече нямаше нужда да мисля за това момиче. След като хвърлеха вестниците, аз ги вадех от боклука и изрязвах статиите за изчезналата жена. Беше необичайно, че напоследък татко купуваше всички вестници — включително онези, които твърдеше, че презира. В нашата къща обикновено не четяхме „Сънди Уърлд“. Отначало имаше само информация къде е видяна за последно, описание на облеклото ѝ, но в по-късните статии се намекваше за долнопробния ѝ начин на живот. Четях ги внимателно нощем, гледах кривозъбата ѝ усмивка, безформената ѝ устна и отчаяно се опитвах да отхвърля мисълта, че баща ми може да е замесен. Прерових бюрото в кабинета му, търсейки доказателства, че има любовница, но всъщност търсех връзка между него и Ани Дойл. Не знам какво очаквах да намеря. Снимка? Името ѝ в папката с някое дело? Беше абсурдно и го знаех. Проститутките не дават нито разписки, нито визитни картички.