Бях сънувал кошмари, в които правех секс с Ани в някакво изкривено подобие на стаята на Хелън и други, в които я мушках яростно със сребърния нож за писма на татко, а после виждах лицето на мама и се събуждах облян в пот и изпълнен с чувство на вина. Сега бях свободен от всичко това.
Докато след два дена не забелязах празно място на рафта, където, откакто се помня, стоеше старата шапка на дядо. Попитах мама къде е.
— Мисля, че баща ти най-после я изхвърли — каза тя разсеяно и целият изживян страх и тревогата нахлуха отново в сърцето ми.
Нервно попитах татко дали е изхвърлил шапката.
— Защо искаш да знаеш? — беше първият му въпрос, преди да каже с треперещ глас, че не знае какво е станало с нея.
Знаех със сигурност, че лъже.
Не направих нищо с тази своя увереност. Плашех се от онова, което означаваше тя. Бях излъгал полицията и също можех да вляза в затвора. Какво беше направил той с жената? Знаех, че сме фалирали, но ако е искал да отвлече някого, не трябваше ли да избере някой богаташ? А и не ми се виждаше толкова отчаян. И къде бяха исканията за откуп? ИРА бяха отвлекли човек, но всички знаеха, че това е работа на ИРА, а и те бяха отвлекли богаташ — чуждестранен индустриалец. Баща ми не беше глупак. Това ме наведе на мисълта, че може би Ани Дойл е имала проблем с ИРА или някоя престъпна банда и татко ѝ е дал пари, за да замине в чужбина под нова самоличност. Татко е помогнал на млада жена в беда. Не беше ли това по-вероятно? Но ако беше така, защо полицията не знаеше? Може би защото случаят е бил толкова деликатен, че само съдията можеше да знае. Опитвах се да вярвам в тази версия, защото колкото и невероятно да звучеше тя, алтернативите бяха твърде ужасни, за да ги обмислям.
През следващите седмици направих всичко възможно, за да не се виждам с Хелън, но тя ми звънеше редовно, уж за да се увери, че не съм казал за секса.
— Не искам да ме мислят за уличница.
Не ѝ казах, че момчетата от класа ми я наричаха така, преди още да бяхме имали полово сношение.
И продължи:
— Това е нещо, което трябваше да отметна, разбираш ли? Исках да разбера защо е цялата врява.
Усещах разочарованието ѝ. Предполагам, че ако беше решила да се отърве от девствеността си, едва ли бих бил първият ѝ избор. И колкото и да беше неприятно това прозрение, си задавах въпроса дали други момчета са я отхвърляли, преди да избере мен. Но после се зачудих дали някое момче от моя клас би отказало секс с което и да било момиче. Явно все пак ме беше избрала. Горката Хелън.
— Съжалявам — казах ѝ първата вечер, когато за пръв път говорихме по телефона след онази нощ.
— Боже, не, аз не съжалявам, не трябваше да… Аз просто… Да не говорим повече за това.
— Добре.
Настъпи пауза и после трябваше да попитам, защото държах да знам.
— Сега гадже ли си ми?
— Искаш ли да бъда?
Говореше недоверчиво. Какво трябваше да отговоря?
— Ами, предполагам…
— Чудесно, това е чудесно.
Гласът ѝ прозвуча по-весело. Не знаех какво да кажа.
— Още ли си там?
— Да.
— Значи мога да те наричам мое гадже? И не е нужно да…
— Какво? Никога ли?
— Може би… Някой път, но не скоро… Става ли?
— Добре… Лека нощ.
— Ще се видим ли утре?
— Да, вероятно.
— Лека нощ.
Би трябвало да отпразнувам факта, че си имам гадже, дори да беше просто Хелън, но се боях да се доверя на някого. Ако изкажех страховете си, това щеше да ги оправдае и да ги материализира. Хелън стана досадна и натрапчива. Беше параноична и твърдеше, че я използвам само за секс. Кълнеше се, че ако кажа на някого, че сме го правили, ще разкаже на всички колко е малък пенисът ми и че дори да беше голям, шкембето ми пак щеше да го скрива. За по-добро първо гадже не можех и да мечтая.
Хелън идваше в „Авалон“, често неканена.
— Да му се не види! Колко голяма е шибаната ви къща! — каза тя, когато дойде за първи път.
Изшътках ѝ и я помолих да се държи възпитано пред родителите ми. Тя си посъбра малко езика, но си личеше, че не ѝ пука какво мислят хората за нея. Знаех, че не беше направила добро впечатление на мама и татко. Мама се държеше хладно и въздържано в нейно присъствие, поддържаше насила учтив разговор, а после излизаше от стаята. Веднъж татко хвана Хелън да си отсипва водка в малко шише от лимонада. Поех вината и казах, че идеята е била моя. В друг случай би се вбесил от подобно нещо, но тогава просто се отдалечи, мърморейки. Сигурен съм, че смяташе Хелън за луда тийнейджърка, но може би изпитваше облекчение, че си имам гадже. Доколкото знам, не каза на майка ми за водката. А на Хелън не ѝ пукаше.