Седмица след първото интервю започна ваденето на мръсното бельо. Появиха се нови заглавия: „Изчезналата Ани пристрастена към хероина“ и „Тайната бременност на Ани Дойл“. Смътно се споменаваха мъже посетители и всеки, който имаше мозък, щеше да разбере за какво става дума.
Татко и мама бяха разстроени. С татко отидохме право при О’Тул.
— Откъде са разбрали? Казахте, че няма да им съобщавате тези неща.
О’Тул се престори на шокиран.
— Провеждаме разследване как е изтекла тази информация, Джери. Уверявам те, че и ние сме разстроени като вас.
Усетих, че детектив Муни е бесен. Пронизваше с поглед О’Тул. Беше ми ясно, че старшият детектив е разказал всичко. След пресконференцията го бях видяла да се шегува и да се смее с няколко репортери. Позира с тях пред фотографите. Бях сигурна, че не би се поколебал да разкрие всяка мръсна подробност, която биха му поискали. Може би им беше казал да изчакат една седмица, за да не могат да свържат статиите им с него.
За мен тонът на тези писания сякаш намекваше, че Ани е заслужавала това, което ѝ се е случило, и че ако лежи мъртва в някоя канавка, няма кого да вини, освен себе си. Дори Деси беше разстроен от всичко написано.
— Сякаш тя няма значение — каза той.
След три седмици всичко секна. Нямаше следи, нямаше разследване. Постепенно името „Ани Дойл“ изчезна от заглавията. Предполагам, че никой не се интересуваше достатъчно от изчезването на човек като Ани, за да продължава търсенето. Ако беше лъскава богаташка без проблемна история, нямаше да се откажат толкова бързо.
Непрекъснато мислех за началото на дневника на Ани. Беше го писала преди четири години, но болката в писмото беше ясно доловима. Ами ако беше отишла в „Сейнт Джоузеф“ в Корк, за да разбере къде е детето ѝ? Ако нещо ѝ се беше случило в Корк?
Обадих се на О’Тул.
— Попитахте ли в „Сейнт Джоузеф“?
Той явно не разбираше за какво говоря.
— „Сейнт Джоузеф“ в Корк, където Ани беше принудена да остави бебето си.
— О, да, обадих се.
— И какво казаха?
— Нямаха никаква полезна информация.
— Но казаха ли, че е ходила там? Отишла ли е да търси детето си?
— Карън, всички тези тревоги не са полезни за хубаво момиче като теб. Трябва да оставиш разследването на нас. Правим всичко възможно.
— Какво например?
— Моля?
— Например днес. Какво правите днес?
Той замълча, преди да отговори:
— Знаеш ли, Карън, търпението е добродетел.
— Просто искам да знам какво правите, за да намерите сестра ми.
— Искаш ли да го обсъдим на питие?
Затворих.
Обадих се в „Сейнт Джоузеф“ в Корк. Не знаех с кого трябва да говоря. Институцията се ръководеше от монахини. Жената, която вдигна телефона, се представи като сестра Маргарет.
— Опитвам се да разбера дали сестра ми е идвала през последните пет седмици при вас. Казва се Ани Дойл.
— И защо да идва тук?
— Тя… роди при вас през 1975 година. Бебето се казва Марни. Имам датата на раждане, ако това ще помогне. Остана при вас до декември 1976 година, когато остави детето.
Дочух шумолене на хартия.
— Разбирам. Знаете ли какво е било името ѝ в „Сейнт Джоузеф“?
— Не… Аз… Какво искате да кажете?
— Всички момичета, които идват тук, получават нови имена.
— Тя се казва Ани Дойл. Изчезна. Мислех, че полицията ви се е обаждала.
— Не помня такова нещо. Ако не можете да ми кажете тукашното ѝ име, няма как да ви помогна.
— Чакайте, нямате ли архиви? Къде изпратихте детето ѝ? Може да е отишла да го търси.
Последва дълга тишина.
— Не знам за кого говорите. Може би е заминала, защото я е било срам.
Срам?! Прехапах език.
— Много от момичетата в нейното положение заминават.
— Заминават? Къде?
— Просто заминават.
— Може ли да дойда да ви видя? Ще донеса снимка. Имаше я във вестниците. Полицията я издирва.
Не можех да прикрия отчаянието в гласа си.
— Ние не говорим с репортери. Освен това никой, който си тръгне оттук, не се връща доброволно.
Тази беше истинска кучка.
— Мога ли поне да разбера къде е бебето ѝ? Може да е отишла да го потърси.
— Ако сестра ви е била тук две години и е оставила бебето си, явно ѝ е било нужно време, за да размисли, но накрая е подписала документи за осиновяване. Местонахождението на детето ѝ се пази в тайна и няма да се разкрие. Детето е било дадено на добро католическо семейство. Не мога да ви помогна. Дочуване.