В този миг видях Лорънс. Стоеше на вратата на кухнята и беше чул цялата тирада на Андрю. На вечеря му бяхме позволили да пийне малко вино, за да отпразнуваме факта, че става на осемнайсет години, но не мисля, че пиенето му понасяше, защото изражението му беше агресивно и враждебно, когато погледна към Андрю — сякаш го презираше.
— Има и по-лоши неща от това да си дебел — каза Лорънс безочливо.
— Скъпи, моля те, да не се караме — казах аз, опитвайки се да сключа примирие, но Андрю не ми обърна внимание.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо — отвърна Лорънс намусено.
— Съжалявам, че ме чу да казвам тези неща. Знам, че не съм много… Напоследък…
Лорънс рязко излезе от стаята и тръшна вратата зад себе си, без да даде на баща си възможност да се извини.
Андрю се обърна към мен.
— Той знае.
— Не бъди глупав, скъпи. Нищо не знае.
— Но начинът, по който ме гледа… Сякаш не иска да стои в една стая с мен…
Прекъснах го. Бях решена да не допусна мъртвото момиче да ни съсипе Коледата.
— Не говорим за това. А ти трябва да поговориш с Лорънс. Нека разбере, че наистина го обичаш.
— За бога, Лидия, разбира се, че го обичам, но не възнамерявам да го задушавам като теб. Той е на осемнайсет. До края на другото лято ще се е изнесъл от къщи.
— Не говори така. Може да живее тук, колкото иска.
— На негово място щях да излетя оттук като куршум. Ти го глезиш като малко момченце. Трябва да го оставиш на спокойствие.
— Можеше да го оставя, ако ти не беше съсипал плана ни, като уби онова момиче — прошепнах.
— Значи сега можем да говорим за това, така ли? Когато на теб ти е удобно? Името ѝ беше Ани.
Гневът на Андрю пламна. Знаех, че е най-добре да мълча. В такова настроение той не търпеше прекъсвания.
— Държиш се така, сякаш нищо не се е случило, а аз живея в кошмар, боя се от всяко почукване на вратата. Уредила си всичко. Ако нещо стане, аз ще отида в затвора, а ти и Лорънс ще заминете и ще си живеете много хубаво без мен. Имаш ли представа как се отнасят с един съдия, озовал се в затвора? — прошепна той гневно.
Преместих чашата и гарафата по-далеч от него, защото беше достатъчно ядосан, за да счупи нещо, но той не забеляза.
— Обичала ли си ме някога, както те обичам аз? Истински? Всъщност харесвах Ани. Ти поиска да е тя, помниш ли? Не ми пречеше, че е грозна, защото така те предавах по-малко. Беше различна, разбира се, но мила и забавна…
Сложих ръце върху ушите си, но продължавах да го чувам.
— Само че винаги съм обичал само теб и сега трябва да гледам всеки ден шибания ѝ гроб от кухненския прозорец! Направих всичко заради теб…
Исках да му направя забележка за езика, но той вдигна предупредително ръка:
— Не, ти не ме помоли да я убия, но не спираше да ми натякваш: „Не я оставяй да ни прави на глупаци.“ „Вземи си парите от нея.“ „Не биваше да ѝ се доверяваш“. „Защо ѝ повярва?“ И това продължи, докато напрежението стана непоносимо. Когато Ани заплаши да ме изнудва, превъртях. А тя беше човешко същество. Аз съм на ръба, Лидия, не разбираш ли?
Той се хвана за гърдите и аз помислих, че прекалено драматизира, но после видях, че отчаяно се опитва да си поеме дъх. Гледах с ужас как се опитва да се подпре на масата. Посегнах да го задържа и той сграбчи ръката ми.
— Какво е това? Какво става? — попитах идиотски, защото всеки глупак би разбрал, че получава някакъв пристъп.
Той се свлече надолу, а аз се опитах да го задържа. Очите му бяха отворени — отчаяни и молещи. Вече не можеше да говори, но разбирах, че ме моли да му помогна. Посегнах да разкопчая яката му, но той беше съблякъл костюма след литургията и носеше риза с разтворена яка без вратовръзка. Опитах се да го задържа, но беше прекалено тежък. Изплъзна се от ръцете ми към масата, избутвайки пуйката от подноса за сервиране и падна по лице върху плота с коса в пуешката мазнина.
Погледнах към пуйката, която беше паднала от края на масата и се беше търколила по леко наклонения под до прага на вратата. Бях поръчала голяма пуйка, макар че бяхме само трима. Татко винаги казваше, че малката пуйка изглежда неприятно и че можем да си правим сандвичи и яхния от остатъците. Всички тези мисли за пуйката и по колко много начини мога да я приготвям, минаваха през главата ми, докато съпругът ми умираше пред мен. Стоях замръзнала през тези десет секунди, когато той се бореше да си поеме дъх, докато накрая спря да се движи. Отместих поглед от него, отново към пуйката на пода, опитвайки се да повярвам на това, което виждах. После го разтърсих. Обърнах го и вдъхнах в устата му, но нищо не помогна. Изкрещях на Лорънс. Той дойде веднага и моментално разбра какво става. Горкото ми смело момче.