— Повярва ли ѝ? — попитах го.
— Не, но изглеждаше отчаяна.
Когато каза „отчаяна“, всичко си дойде на мястото.
— На каква възраст е? Здрава ли изглежда?
Андрю веднага разбра защо го питам и поклати глава.
— Моля те, Лидия, знам накъде биеш и това не ми харесва.
— Клатиш глава, защото не е здрава ли?
— Не, тя е млада и здрава, но…
— Знае ли кой си?
— Не.
— Мислиш ли, че живее там, където си я закарал?
— Съмнявам се, освен ако живее над кръчмата „Викингът“.
— Трябва да я намериш. Прилича ми на идеалната кандидатка.
Той възрази. Каза, че не искал майката на детето му да е крадла.
— Аз ще бъда майка на детето. Намери я.
Той я намери доста лесно след няколко седмици. Излизала от „Викингът“. Помолил я да се качи в колата и тя се подчинила.
Планът беше идеален, но както се оказа, Ани Дойл беше наркоманка и проститутка със заешка устна, която спа четири пъти с мъжа ми и после заяви, че е бременна. Но искаше повече пари, отколкото той предлагаше. 300 паунда на месец и 600, когато бебето се роди. След пет месеца и похарчени 1500 паунда той призна, че нямало и следа от бременност. Момичето не искаше или не можеше да представи документ, че е бременно. Затова го принудих да говори с нея онази вечер и, разбира се, тъпата малка крадла си признала, че изобщо не е бременна и му казала, че ще отиде във вестниците с историята как съдия от върховния съд ѝ е платил за секс и се опитва да купи детето ѝ. Беше напълно безсрамна. Не можех да повярвам, че е толкова непочтена и толкова жестока, но тогава не знаех, че е проститутка, пристрастена към хероина. Разбрах едва след като умря. След това прочетох, че почти всички проститутки са пристрастени към хероина, а наркоманите са способни на всичко.
Не получих бебето, което толкова исках, а напрежението от всичко станало уби Андрю. Ани Дойл беше изцяло виновна за това.
8.
Лорънс
Да си пожелая баща ми да умре и той да умре минути по-късно, ме накара да се чувствам много странно — едновременно всесилен и виновен. Сякаш аз бях причината това да се случи.
Досега не бях ходил на погребение. Всички ми казваха да бъда силен и че ще се съвзема, но аз се чувствах добре. Приемах съболезнования от името на майка ми, която беше скъсала лентата, снабдявах баба Фиц с кърпички, носих ковчега с чичо Фин и платените носачи. Беше много по-тежък, отколкото очаквах. Рамото ме боля дни след това. Най-тежката част беше да обуздая мама край гроба и да я държа далеч от баба Фиц.
После приятелите на татко и някои съседи дойдоха вкъщи. И Хелън беше там. Зарадвах се да я видя, а тя хвана ръката ми в кухнята, когато свещеникът дойде да се сбогува. Изтъкна, че сега сме още по-свързани, тъй като и двамата сме без бащи. Попитах я какво значи „още по“.
— Ами и двамата сме особняци. А сега сме особняци без бащи.
Звучеше логично.
— Ти поне знаеш, че баща ти е умрял. Аз даже не съм сигурна кой е моят.
Каза ми, че съм много смел и че не смята за немъжествено да плачеш на погребението на баща си. Останах с впечатление, че иска да плача, за да може да демонстрира как ме утешава и че ми е гадже. Приех прегръдките и притисканията ѝ с благодарност, но нямах нужда от утеха.
Дойдоха и две момчета от моя клас. Не помнех да съм говорил с тях преди, но и не ме бяха тормозили в училище. Пъхнаха ми в ръцете карти за литургия5, но не останаха дълго, защото отиваха във „Фъндърланд“ на среща с момичета. Няколко момчета от старото ми училище, „Кармайкъл Аби“, също дойдоха и правихме смътни планове да се срещнем пак след неуточнен брой седмици.
Когато всички си тръгнаха, ние с Хелън измихме всичко и прибрахме покривките и сребърните прибори. Тя ми помогна да сложа мама да си легне.
После слязохме долу и отворихме бутилка уиски.
— Наистина няма нищо лошо в това да плачеш — каза пак Хелън. — Баща ти умря, а ти се държиш така, сякаш нищо не е станало.
— Добре съм.
— Така си мислиш, но после ще те удари.
Тя ме прегърна утешително, но аз исках секс и предложих да се качим горе, тъй като мама беше натъпкана с приспивателни.
Хелън отказа.
— Ти си извратен, знаеш ли? — каза тя.
Опитах се да си припомня баща си, какъвто беше преди паричните проблеми, преди да надебелея и преди Ани Дойл. Невинаги ми е бил лош баща, а освен това беше ясно, че обожава майка ми. Макар понякога да беше нетърпелив с нея, според мен мислеше, че не я заслужава. Често съм го хващал да я гледа така, сякаш беше ценна картина. Правеше всичко възможно, за да бъде тя щастлива. Дори след проклетия Пади Кери не закри сметката ѝ в „Суитцърс“, макар тя да се кълнеше, че лесно може да се откаже. Мисля, че ревнуваше от любовта на мама към мен. Дразнеше се, че сме толкова близки. Тя обичаше и него, но не колкото обича мен. Странен триъгълник.
5