Според инструкциите в наръчника трябваше да копая доста надълбоко, цели четири фута, защото под гумената изолация трябваше да се сложи ред тухли, които да предпазят от слягането на почвата и да осигурят стабилност на основата. Но изведнъж лопатата ми удари в нещо странно и видях някакъв плат да се подава през пръстта под разкъсан черен найлон. Разрових пръстта с ботуша на баща ми, любопитен и същевременно раздразнен. Не познах веднага десена на рибена кост. Наведох се да го погледна. И тогава ме лъхна вонята.
Изкрещях от ужас и отвращение и, неспособен да отвърна поглед, бутнах найлона нагоре с върха на ботуша си. Под платното се виждаше кичур неестествено черна коса, а безкраки и многокраки създания се плъзгаха и пълзяха през отвора зад част от виждащата се долна челюст. Стърчащият крив зъб не можеше да се сбърка, макар че плътта около него беше почерняла и подпухнала. Бързо върнах цялата пръст върху Ани Дойл, заслепен от сълзи.
Баба затропа на кухненския прозорец, крещеше през стъклото, че се мръква, че вечерята скоро ще е готова и трябва да се изкъпя и преоблека. Върнах градинските инструменти в бараката и влязох в къщата. Спрях за миг в трапезарията, за да отпия глътка бренди направо от гарафата. Качих се горе и взех душ. В шкафчето в банята беше шишето с валиума на мама. Дотогава не бях вземал, но знаех, че успокоява паниката ѝ, затова доближих устни до крана на чешмата и глътнах едно хапче.
Не помня много от разговора на масата, знам само че се мъчех да остана буден, а баба коментираше колко съм мълчалив. Тя бърбореше за това-онова, а когато вече не можех да държа очите си отворени, каза, че може би изкопаването на езерцето ми е дошло в повече и на другия ден щяла и тя да ми помогне. Тогава се стегнах и настоях, че съм напълно способен да се справя сам и че ще продължа на другия ден след училище.
— Е, добре, щом си сигурен.
Легнах си веднага и спах по-добре, отколкото бях спал месеци наред, без сънища, докато будилникът не ме събуди за училище. Тогава ужасът ме обзе отново.
На закуска баба гледаше през кухненския прозорец.
— Мислех, че копаеш езерцето. Изглежда, че си го запълнил пак.
Измислих някаква глупост, че е трябвало да затисна гумената изолация, за да се слегне, преди да изкопая отново пръстта. Тя не изглеждаше убедена, но беше готова да приеме, че знам какво правя.
Бях като малко камъче, отнесено в морето от огромна бурна вълна и не можех да се обърна за помощ към никого. Училището онзи ден беше… Нямам представа. Хелън ме чакаше на автобусната спирка, когато часовете свършиха.
— Може ли да дойда у вас на вечеря? — попитах, опитвайки се да не допускам отчаянието да отекне в гласа ми.
— Ами баба ти?
— Майната ѝ.
— Леле, Лар, какво е направила този път?
Хелън беше свикнала да ѝ се оплаквам от баба.
— Нищо, просто искам да дойда у вас.
Тя го прие като комплимент, но всъщност това нямаше нищо общо с нея. Исках да бъда близо до нея, шумните ѝ братя и майка ѝ с дрезгавия глас. Исках да има приказки, разправии, музика, телевизия, врява и всичко, което може да ме разсейва. Не исках да се прибера и да погледна през кухненския прозорец.
Може би заради контраста онази вечер у Хелън беше една от най-приятните, които съм преживявал. Майка ѝ се зарадва да ме види по своя проницателен начин: „О, Лар, я виж — изглеждаш чудесно, но си малко блед.“ Тя не възрази, когато с Хелън си отворихме кенчета бира на масата за вечеря, а аз открих, че ненаситният ми апетит се е върнал, докато тъпчех все повече храна в устата си.
— Мисля, че яде достатъчно — каза Хелън, когато обрах последните трохи от ябълковия пай с вилицата си.
Двамата се качихме горе „да учим“, опипвахме се несръчно и стигнах по-далеч с нея, отколкото всеки път след първото ни сношение, но не и докрай.
— Боже, тази вечер си настоятелен — каза тя, — но по-добре ще е да се прибираш. Почти единайсет часа е и баба ти ще прати полицията да те търси.
Когато се прибрах, баба беше бясна.
— Направих специална вечеря, защото утре си тръгвам, а ти дори не прояви приличието да ми се обадиш, че няма да се прибереш. Това показва пълна липса на уважение. Какво трябваше да си помисля? Предполагам, че си бил в къщата на онова момиче.
Извиних се. Трябваше да ѝ се обадя, но знаех, че щеше да ми забрани да отида у Хелън в делнична вечер. Мама щеше да се прибере утре. Как щях да ѝ кажа какво съм открил? Вече беше преживяла толкова много. Но накрая щеше да се наложи да ѝ кажа. Проклинах баща си за това, което беше причинил не само на Ани Дойл, но и на нас. Какво щеше да стане с нас сега? Не вярвах, че мама ще успее да го преодолее.