Когато Лорънс най-накрая ми каза какво е открил, бях смаяна, че е събрал фактите в ума си и е открил някои верни отговори. Знаеше, че останките са на Ани Дойл. Дори ми показа потъмнялата гривна, която беше извадил от торбата на прахосмукачката и всички статии от вестниците, които пазеше. Горкото момче се беше се изтормозило ужасно заради това. Лорънс смяташе, че баща му е единствено отговорен, но настоя да отидем в полицията, за да може семейството на момичето най-после да намери покой. Изобщо не подозираше, че аз може да знам нещо по въпроса. Каза ми го с тревога, мислеше, че новините ще ме върнат в психиатрията. Но по това време аз вече бях навън цяла година и разумът ми се беше възстановил достатъчно. Изиграх шок, ужас и неверие. Крещях, плаках, изпаднах в истерия. За щастие Лорънс стигна до заключението, че не бих могла да понеса скандала и медийното внимание, които ще последват. Предложих му да премести тялото и да го остави някъде, където ще го намерят, но той ме убеди, че няма да преживее ужаса от това начинание, а и опасността да ни заловят била твърде голяма. Всъщност тогава вече ми харесваше мисълта, че момичето е в езерцето — Даяна беше погребана в гробището Дийнсгрейндж, но аз обичах да си представям, че тя е още там, където я бях оставила.
Накрая по моя молба Лорънс павира лехата и циментира старата баня за птички върху нея. Посади няколко храста около ръба на издигнатата платформа. Все пак изглеждаше странно — като олтар за жертвоприношения. Лорънс постоянно извръщаше очи от кухненския прозорец. След известно време му сложи щори и ги държеше спуснати. Сега кухнята беше мрачна и ние използвахме по-често трапезарията, което преди правехме само в специални случаи. Лорънс настоя да продадем колата на Андрю. Получихме шокиращо ниска цена за нея и си купихме евтин автомобил, с който да се придвижваме. Научих Лорънс да шофира. Той се учеше бързо.
Преди смъртта на Андрю планирахме Лорънс да учи право в колежа „Тринити“, а после да стажува в „Хайленд & Голдблат“ — адвокатската кантора, която татко беше основал през 1928 година заедно със Сам Голдблат. Андрю работеше там, докато не го назначиха за съдия, но сега повечето негови приятели и приятелите на татко бяха отдавна мъртви или бяха напуснали и открили самостоятелна практика. Пък и дори Лорънс да получеше стипендия, пак нямаше да имаме доходи.
След като се дипломира, синът ми държа изпити за държавен служител. Хранех надежда, че може да го вземат в дипломатическия корпус, но се оказа, че това е невъзможно без висше образование. Предложиха му да избира между отдела за данъци върху превозните средства и отдела за социални помощи. Мислех, че в първия ще има повече перспективи, че може да го обучат за счетоводител, но той направи проучване и откри, че не е така. Бях ужасена при мисълта, че ще общува с безработни, но той изтъкна, че и ние сме такива.
— Сега жените също работят, мамо.
Идеята да си намеря работа беше, разбира се, нелепа. Не бях обучена за нищо и никога не бях общувала с външни хора. За мен беше твърде късно.
Оцелявахме с вдовишката ми пенсия и скромните надници на Лорънс, но тъй като беше един от малкото мъже в отдела си, той се издигаше бързо и стабилно. След четири години беше в управата и отговаряше за четирима-петима служители. Лесно се сприятеляваше и ходеше на чашка с колегите си в петък след работа. Учудвах се на умението му да общува. Аз никога не съм го притежавала — поне след злополуката, но може би стана така, защото след това ме обучаваха у дома. Знаех, че Лорънс не се беше наслаждавал на последните си учебни дни, но това беше заради внезапното местене в ново училище, смъртта на баща му, напрежението от изпитите и откриването на трупа. След това той се затвори в черупката си. За щастие това се отрази на връзката му с онази ужасна Хелън. Знаех, че никога не би се обвързал с подобно момиче и когато се разделиха, бях облекчена, макар и разстроена, когато разбрах, че тя е скъсала с него, след като му изневерила с друго момче. Странно, но те продължиха да поддържат връзка и след това, и тя все още идваше у дома от време на време. Учеше за медицинска сестра. Бях изумена, че момиче като нея е избрало такава професия, но тя се похвали, че се е изнесла от дома си и ме подразни с намека, че Лорънс трябва да си наеме апартамент. Той не искаше да се изнася, нито пък можеше да поддържа две домакинства, тъй че за щастие това беше изключено.