Три дни след като се обадих на полицията от телефонната кабина, осъзнах значението на градинския паметник, който Лорънс беше издигнал. Подозренията ми се оказаха основателни. Запечатаха дома и претърсиха всичко. Намериха някакви есета с почерка на Лорънс, в които описваше как се е срещал с Ани и е правил секс с нея. Още ми се повръща при мисълта за това.
Нямах намерение пак да се събирам с Деси, но той беше толкова стабилен и така готов да прости. Реших, че ако се съберем, ще мога да оправя нещата и да върна часовника до онова време, когато бяхме щастливи. Ивон смяташе, че шумотевицата ще заглъхне след време и ще мога да възобновя кариерата си, тъй като в Европа бях още търсена, но сега тази професия ми се виждаше глупава и тривиална. Деси каза, че парите ще ни дойдат добре, но ме остави да реша сама. Накрая си намерих работа на щанда за обувки в „Арнотс“. Деси се държеше покровителствено както винаги, но тогава имах нужда от това. В началото се опита да не коментира пиенето ми.
Сега имаме къща в Лукан и две деца — Деби и Стави. Би трябвало да съм щастлива, би трябвало да забравя за миналото. И не биваше да се връщам при Деси. След като известно време се държа като мой защитник, той отново премина към заплахи и тормоз. Не ми е посягал пак, но не е нужно, защото знае, че се боя да го напусна. Дъщеря ни го побърква. Дива е, каквато беше Ани като тийнейджърка, и той обвинява мен. Пия повече вино и блокирам всичко. Стави е добро момче. Кара камион и ще се жени тази години. Не сме много близки. Деси и Стави са близки. Деби и Стави са близки. Никой не е близък с мен. Когато през 90-те години избухна скандалът с домовете за неомъжени родилки, реших да потърся Марни, но Деси побесня, когато го споменах.
— За бога, Карън! Помниш ли как свърши предишното ти издирване? Ти тъпачка ли си?
Тъпачка съм. Глупачка.
Единствената, с която се виждам от време на време, е Хелън. Не съм сигурна защо още се виждаме, но е така. На шест месеца или година отиваме на кръчма и си припомняме цялата история, сякаш сме ветерани, които отново преживяват заедно дните си на фронта. Сега Хелън е търговски представител на фармацевтичните продукти на втория си съпруг — лабораторен техник. Няма деца. Още не се харесваме много, но някак сме свързани от преживяванията си с Лорънс Фицсаймънс.
Тя още ходи в „Авалон“. Не разбирам защо си дава труда, но тя каза, че в началото Лидия ѝ плащала да чисти, пазарува и да помага в грижите за Лорънс. Хелън казва, че е трудно да си представи Лорънс като убиец, докато го къпе или му дава вечерята с лъжичка. Аз не го виждам като нищо друго. През последните няколко години Лорънс и майка му живеели само в три стаи долу. Парите на Лидия свършили, всичко ценно било продадено и вече не можела да плаща на Хелън.
— Защо тогава още ѝ помагаш? — попитах я наскоро.
— Заради къщата — отвърна тя триумфално.
Призна, че вече имала документи. Преди около десет години се разбрала с Лидия да ѝ остави къщата в завещанието си, ако я посещавала веднъж седмично с необходимите провизии. Уговорката е Лидия да остане там, докато умре. Лидия и Лорънс изобщо не излизали от къщата. Хелън казва, че сега „Авалон“ струва милиони, макар да е в лошо състояние и аз не се съмнявам в това.
През повечето време се самосъжалявам и скоро трябва да престана да пия, но най-много съжалявам Лидия. Какво ли е да си майка и болногледачка на убиец? Тя сигурно е доста над осемдесетте. Хелън казва, че сега била с деменция. Мисля, че това е благословия.
28.
Лидия
Не помня дали днес нахраних Лорънс. Той много плаче и ни е много студено. Кога дойдоха онези момчета и счупиха прозорците ни с камъни? Отидох да се обадя на онзи мъж, който ме обожава, но мисля, че телефонът не работи. Татко много ще се ядоса, когато се прибере и завари стъкла навсякъде.
Лежа на канапето, завита с килим, но счупената пружина боцка ребрата ми.