След едно много бързо питие се качихме на горния етаж. Спънах се и реших, че ще е добра идея да прескоча последните стъпала. На този етап вече ревяхме от смях и стана още по-смешно, когато се прекатурих и си навехнах лявото стъпало. Малко болеше и на глезена ми имаше доста голяма резка, но аз не му обърнах внимание. Зачудих се как ще обясни на майка си кръвта по стълбите, но тя намекна, че майка ѝ може да не забележи. Бях много заинтригуван от майката на Хелън.
После влязохме в стаята ѝ.
— Смених чаршафите тази сутрин — каза тя, докато разкопчаваше ризата си без яка. Обърнах се, за да не я притеснявам, но после осъзнах колко е глупаво това и я погледнах. Тя стоеше пред мен само по бикини с рисунка на тенис ракета. Не знаех, че играе тенис. Долу не бях се осмелил да стисна гърдите ѝ. Знаех, че е слаба и би трябвало да знам какво ще видя, но очаквах поне някакви гърди. Когато беше облечена, тя определено имаше гърди. Къде бяха отишли? Моите бяха доста по-големи от нейните. В този момент се усетих физически отпаднал. Гадеше ми се и ми беше горещо.
— Хайде, лягай!
Тя лежеше под завивките, сложила ръце зад главата си.
— Няма много място — казах искрено.
— Ти ще бъдеш върху мен, тъй че има — беше много властна. — Трябва да се съблечеш — пауза. — Наистина нямам нищо против, че си дебел.
Сега и на мен не ми пукаше. Исках само да приключа с това. Училищната ми униформа постепенно се озова на пода, но и аз като нея не си свалих гащите, докато не си легнах. После започнахме да пъшкаме и да пискаме неприлично, а аз се потях обилно, докато се събувахме и аз се опитвах да намеря верния коридор. Хелън пое нещата в свои ръце, тъй да се каже, и ме насочи в правилната посока. Първите три минути беше невероятно, но после само се борех да не повърна. Опитах се да мисля за Фара Фосет, но не помогна. Не искам да навлизам в повече подробности за секса. Достатъчно е да кажа, че не ми хареса. Чувствах се тромав, мръсен, унизен и се зарадвах, когато Хелън каза, че ѝ стига. Нямаше защо да се тревожим от бременност.
— Не си ли го правил преди?
— Не.
— Аз също.
Бях изненадан. Признанието ѝ донякъде ме успокои.
С Хелън се разделихме неловко.
— Нали няма да кажеш на никого? — попита тя тревожно, докато лежахме в леглото след секса. Точно това безпокоеше и мен.
Потърсих опипом гащетата си в долната част на леглото, като междувременно смачках Хелън и прищипах малкото плът по скелета ѝ. Тя присви очи от болка.
— Никога — казах аз твърде силно, докато ставах от леглото. Усетих, че глезенът много ме боли.
— По-добре си върви. Мама скоро ще се върне.
Беше ясно, че и двамата искахме да приключим със срещата.
— Глезенът ми е подут — казах аз, докато обувах ластичните си панталони и отчаяно се мъчех да вкарам вътре шкембето си.
— И как видя?
Реших, че това е прекалено от момиче, което можеше да ми стане гадже.
На път към къщи повърнах в един плет. Часовникът ми показваше единайсет и пет, когато закуцуках по алеята към „Авалон“, съзнавайки, че ме чака мъчителен разпит. Лъжите, които бях подготвил за „Хърби пощурява“ и „приятелите“ ми, сега изглеждаха неубедителни. Не бях предвидил обяснение за петната от повръщано по панталоните ми и навехнатия глезен.
За моя изненада вратите на гаража бяха широко отворени, а на алеята нямаше кола, което показваше, че баща ми все пак беше излязъл.
Когато влязох през предната врата, къщата беше тиха и тъмна. Явно мама си беше легнала. Облекчен, съблякох дрехите си и ги пъхнах в пералнята с останалата купчина от коша, после спрях в кухнята, за да изпия чаша вода. Качих се по стълбите колкото можех по-тихо, промъкнах се покрай спалнята на родителите ми и се мушнах в леглото.
Докато лежах, се чудех дали така трябваше да се чувствам, след като бях имал полово сношение. Бях очаквал да се чувствам силен, умел и мъжествен. А се чувствах тъжен, наскърбен и болен. Може би беше заради джина. Дотогава не бях пил и джин.
Както и да е, това правих в петък, 14 ноември 1980 година — вечерта, когато баща ми уби Ани Дойл.
4.
Лидия
Единайсетте дни след смъртта на момичето бяха най-напрегнати — чакахме брадвата да удари. Купувахме всички вестници и слушахме всички новини, очаквайки съобщение за изчезването ѝ, но нищо не се случи. Андрю ходеше на работа, аз правех упражненията си, ходех по магазините, готвех вечеря, грижех се за сина ни и за къщата, а от време на време се заключвах в спалнята си и си слагах аленото червило на мама. Бяха минали десетилетия, откакто го бях използвала и макар да беше напълно засъхнало, цветът му беше ярък, както винаги, и с малко крем „Понд’с“ успявах да го размекна и сложа върху устните си, за да погледна в огледалото и да видя как тя ме гледа.