Коледната ваканция започна на деветнайсети декември. Не беше точно удоволствие да не съм на училище. От една страна, не държах да срещам мъчителите си, но от друга съдилищата бяха затворени и татко си беше повече у дома. Около него се изнервях. От вечерта, когато полицаят беше дошъл вкъщи, бях престанал да си пиша домашните и да преговарям. Изобщо не учех, обсебен от мисълта, че вероятно живея с лъжец и убиец.
Обмислях дали да не подправя бележките си. Доста ме биваше в това. В старото ми училище го правех за приятели, но в „Сейнт Мартин“ бързо предложих тази услуга, за да избегна побоите. Веднъж ме накараха да подправя банкнота от десет паунда, но после ме набиха, защото фалшификацията се оказа неуспешна, както ги бях предупредил. Реших да не лъжа за оценките, но се притеснявах как ще реагира баща ми.
Вече го бях разочаровал с това, че не бях спортна натура и не обичах нито ръгби, нито голф. Веднъж ме беше принудил да премина осемнайсет дупки на голф в неговата компания. Никога не съм знаел как да разговарям с него и не можех да пратя топката на повече от три метра. Тогава го изложих и пред приятеля му. Беше състезание на бащи и синове, несъмнено предложено от приятеля му, който членуваше в по-лъскав голф клуб от татковия. Синът му беше доста по-малък от мен, но аз се изложих, като припаднах на четвъртия начален удар и трябваше да бъда прибран с количка за голф и върнат в помещението на клуба. Когато проклетият Пади Кери извърши своето злодеяние, татко беше принуден да се откаже от членството в голф клуба, като заяви, че нямал време. Всяко зло за добро.
Но оценките ми винаги са били отлични. Последното, което бе необходимо на баща ми, беше още една причина да се вбесява. А и не бях сигурен дали щях да съумея да се овладея, ако това станеше. Мама щеше да се опита да омаловажи всичко и да изтъкне, че петиците и четворките също са добри оценки.
Връчих синия плик на баща ми още на първия ден от празниците, за да приключа с цялата история. Той го отвори разсеяно, докато аз чаках нервно, но след като прегледа написаното, изобщо не изглеждаше ядосан.
— Къде са шестиците? Отпуснал си се — каза той.
После мама го взе.
— Боже, Лорънс! — възкликна тя, след като прочете всичко. — Не е трагедия, скъпи, но какво е станало с теб? — и преди да успея да ѝ отвърна, добави: — Заради онова момиче е. То те разсейва. Когато е край теб, нищо не вършиш.
— Тя се казва Хелън — промърморих.
— Не отговаряй на майка си! — изръмжа вероятният убиец/похитител, но после излезе от стаята и повече не каза нито дума по въпроса.
Мама ми чете конско, щяла да ме държи под око, за да се убеди, че ще наваксам пропуснатото през коледната ваканция.
— Разбира се, вината е моя. Беше ми ясно, че не е стока, още като чух за нея. Трябваше да прекратя това още тогава.
Успях да позвъня на Хелън и се опитах да ѝ обясня, че трябва да караме малко по-полека.
— Я стига! — рече тя. — Ти мъж ли си или мишка?
Не ѝ отговорих.
Мама се тревожеше, защото татко внезапно започна да изглежда стар и болен. Опитвах се да не мисля за това, но не можех да се успокоя. Мама каза, че трябва да бъдем внимателни с него и да се опитаме да не го натоварваме излишно. Довери ми, че имаме сериозни финансови проблеми, които той отказвал да обсъжда с нея. Съобразявах се с нейната загриженост, настоявах, че умалелият блейзър още ми става и няма смисъл да ми купуват нов за оставащите пет месеца до края на учебната година. Тя призна, че просто не можем да си купуваме онова, което ни е нужно.
Преди не бях виждал баща си да се поддава на преживявано напрежение. Стресът и депресията бяха слабости на майка ми. Когато той продължи да линее, осъзнах, че може би аз съм единственият, който знае причината за отпадането му.
Навърших осемнайсет години на Коледа. С Хелън си разменихме подаръците предишната вечер, когато тя дойде в „Авалон“. Каза, че съм бил лесен, защото трябвало да ми купи само един подарък за рождения ден и Коледа. Беше фланелка с надпис „Междузвездни войни“ (вече бяхме гледали „Империята отвръща на удара“), но не посмях да я премеря пред нея. Както очаквах, се оказа твърде малка. Аз ѝ купих обици от парченца цветно стъкло. Тя каза, че били прекрасни, а и без друго смятала да си пробие ушите.