Опитвах се пак да си изпрося секс от Хелън, но тя каза, че е загубила интерес. Ръката ми почервеня от плясканията ѝ. Това е моят траен спомен от Бъдни вечер онази година — аз я умолявам, а тя ме пляска.
Големият ден започна като нормален семеен празник. Хапнахме в трапезарията, а не в кухнята. Имаше ленена покривка и кристални чаши, а татко — за пръв път от… ами от „онзи случай“, се опита да бъде в добро настроение. Преструваше се на весел и радостен, чете същите тъпи шеги, които чувахме всяка година, от опаковките на коледните бисквити. Похвали храната и макар да виждах колко се дразни, не ми направи забележка, като видя колко си сипах. Реших да се възползвам от амнистията по случай рождения си ден и Коледа, и изядох цяла кутия бонбони. Никой от нашите не възрази.
Отворихме подаръците си. Между другите неща получих албума с най-големите хитове на Род Стюарт, който много исках. Бях купил на мама талисман за гривната. Правех го всяка година. Беше миниатюра на балерина. Мама е учила балет като млада и е можела да учи в Лондон като тийнейджърка, но отказала, защото се бояла, че ще ѝ бъде мъчно за дома. Тя никога не ходеше на почивки. Не издържаше да бъде далече от „Авалон“ за повече от ден. На дванайсет години я бяха рисували в стила на Дега как се упражнява на станката и голямото платно в рамка от розово дърво висеше над камината. Тя още упражняваше балетни стъпки и всяка сутрин правеше упражнения за разтягане пред огледалото в стаята за танци. Хареса новия талисман, но аз бях сигурен, че ще е така. На татко подарих книгата Rumpole of the Bailey3. Той харесваше сериала — все се оплакваше, че е нереалистичен, но никога не го пропускаше.
— Благодаря, синко, много мило.
Изглеждаше наистина трогнат и започнах да изпитвам нещичко към него и да се чудя дали пък нещата няма да се оправят. И тогава си помислих как ли минава Коледа в дома на Ани Дойл, представих си как майка ѝ, баща ѝ и сестра ѝ гледат празното място на коледната трапеза. Знаех, че за тях празникът не е весел.
Татко искаше да подчертае, че ставам на осемнайсет години и произнесе хубава реч за това, че вече съм мъж и скоро ще тръгна по света, следвайки собствените си решения, но че той е сигурен, че ще се гордеят с мен. Мама не одобри онази част за тръгването ми по света, но ми наля малка чаша вино — първата ми законна чаша алкохол, а после ми даде допълнителен подарък, като подчерта, че е лично от нея. Приличаше на кутия за бижута, но когато отворих капака на панти, в нея имаше златен бръснач, поставен в кадифено ложе. Бил семейно наследство — на баща ѝ.
Знаех, че за нея това е много важно и иска да е така и за мен, но баща ми не се удържа.
— За бога, Лидия, това е абсурдно! Лорънс още не се бръсне! — каза той подигравателно. — Той изостава в развитието си, нали, момче?
Беше вярно, че още не ми трябваше бръснач, но бях напълно развит във всяко друго отношение и много се изкушавах да му кажа, че съм правил секс. Мама набързо се опита да успокои ситуацията, но реферските ѝ способности бяха почти нулеви.
— И да не му трябва сега, скоро ще му потрябва — каза тя бодро и стисна баща ми под лакътя.
Той се противи известно време, но накрая се измъкна с думите:
— Да, да, разбира се.
После закачливо ме тупна по рамото, по мъжки. Опитах се да не трепна — не заради болката, а заради неискреността.
— Наздраве! Честит рожден ден! — каза мама и всички се чукнахме.
Срещнах погледа на баща ми и усетих, че се опитва да разбере що за човек съм всъщност. Не сведох очи. Имаше миг на разбиране, в който усетих някаква искреност, а той видя сина си през пластовете плът. Но мигът отлетя, когато звънна телефонът. Мама отиде да се обади.
— Онова момиче е! — извика тя от коридора.
Долових тежката ѝ въздишка.
Татко обърна очи към небето и каза раздразнено:
— Коледа е!
Сякаш имаше закон, че по Коледа не можеш да говориш по телефона.
— Имам рожден ден — напомних му.
Той се осъзна и ми се усмихна с разбиране. Отново усетих как стомахът ми се свива от тревога. Изглеждаше дяволски благ, но аз знаех истината.
Телефонното обаждане от Хелън беше кратко.
— Честит рожден ден! И Коледа! Какво ти подариха?
Изброих получените подаръци.
— Само това ли? Мислех, че ще получиш повече.
За Хелън голяма къща означаваше богатство и пилеене на пари. В действителност рядко е така.
Чувах как братята ѝ крещят и каква силна попмузика се носи у тях.
— Мама е превъртяла и купи на Джей и Стиво барабани. Луда кучка!
3