В управлението детектив Муни ни заведе в малка стая без прозорци. В нея имаше само два стола и някой отиде за още три, за да можем и ние с татко да седнем. Искаха всички да седнем, преди да говорим. Тогава мама се изнерви и стисна броеницата.
— Защо е цялата тази драма? Не може ли просто да ни кажете къде е?
Старши детектив О’Тул беше човекът, с когото бяхме поддържали връзка по телефона през последните дни, но никой от нас не го беше виждал. Беше над трийсетте, доста набит, и имаше порязване от бръснене на брадичката и точно под лявото ухо. Отбелязвах тези дреболии, за да се отвлека от предстоящите новини, за които вече бях сигурна, че са лоши. Осъзнах, че ако новините за Ани бяха добри, щяха да ни ги съобщят по телефона. Муни седна до старши детектив О’Тул от едната страна на масата, а ние тримата — от другата. Масата беше стара и очукана, голяма колкото учителско бюро. Изглеждаше сякаш е била дълбана с джобни ножчета и беше украсена с надраскани голи до кръста жени и надписи като „Мамка им на свинете!“ с писалки и маркери.
Детективът беше отворил пред себе си една папка. Не можех да видя какво пише вътре, но виждах снимката на Ани. Бяхме я разлепили навсякъде, където можехме — по стълбове и в магазини, в кръчми и пред църкви.
Старши детектив О’Тул се представи като Деклан и ни попита за малките имена. Мен изгледа доста продължително по начин, който ме накара да се чувствам леко неудобно.
— Видяхте ли ме снощи по телевизията? Ние приемаме това много сериозно.
Мама беше гледала интервюто и се държеше с него като с известна личност. Ние с татко го бяхме изпуснали, защото търсехме Ани.
— Честно казано, мислех, че ще получим по-добра реакция, но отсега трябва да ви кажа, че не сме намерили Ани.
Мама изхлипа. Напрежението подлудяваше всички ни.
— Но открихме някои неща, които не съм сигурен, че знаете.
Той ме погледна и попита:
— Знаеше ли, че сестра ти употребява хероин?
— Не е вярно. Обича да си пийва, но не би припарила до наркотици.
— Боже! — каза татко.
— Когато претърсихме апартамента ѝ, открихме под матрака някои неща, които ни карат да мислим, че го е използвала редовно.
— Какви? — попита мама.
— Спринцовки, обвивки от фолио, турникет.
Бях шокирана. Знаех за пристрастените към хероина. Срещаха се и из нашия квартал. Всички бяха безнадеждни случаи, живееха на улицата и просеха за следващата си доза. Бях ги виждала с очите си. Ани не беше такава. Мама не каза нищо, а само тихо заплака.
— Тя не е такава — каза татко, — може да е проблемна, но е твърде умна, за да взема наркотици.
— Джери — каза О’Тул, без да обръща внимание на състоянието на майка ми, и снизходителният му тон не ми хареса, — знаеш ли, че Ани е била залавяна да краде в магазини три пъти през миналата година? Била е в съда. Последния път съдията ѝ казал, че ако отново я изправят пред него, ще я затвори. Не е водела почтен живот.
Татко замълча, но аз бях шокирана и разгневена.
— Защо го казвате? Ани не е крадла! И нямаше пари за наркотици. Това не е вярно, а и да е така, къде е тя? Направихте ли нещо, за да я намерите?
Муни се втренчи в тавана — според мен от срам, но О’Тул продължи.
— Печелела е, като е продавала откраднати стоки на трето лице, а е имала и… — той се изкашля, но кашлицата му беше пресилена и фалшива — други източници.
Той се приведе, сложи длани върху масата и се обърна към мама.
— Полин, всички трябва да се успокоим. Признавам, че не знаем къде е, но изглежда е имала редовни господа… клиенти… през последните няколко месеца и те може би също са плащали за навика ѝ.
Минаха няколко секунди, преди да осъзнаем какво ни беше казал. Мама още беше объркана, но татко скочи и с трясък запрати стола си назад.
— Да не казваш, че моята Ани е проститутка? Това ли казваш? Защото ще ти разбия муцуната, ако намекваш това.
Дръпнах татко за ръкава, а О’Тул скочи от стола си и избута Муни пред себе си. Муни мина зад татко, сложи успокояващо ръка на рамото му и тихо каза.
— Господине, просто разглеждаме фактите, за да ни помогнат да открием дъщеря ви.
Татко дишаше тежко, стиснал юмруци, после подръпна косата си.
— Татко, моля те, престани. Седни.
Той се свлече обратно на стола. О’Тул кимна на Муни, който застана като на пост до татко. Старшият детектив се приведе напред и каза тихо:
— Разбирам, че сте разстроени да го чуете, но проучихме миналото на Ани. Знаем, че е била две години в „Сейнт Джоузеф“. Ти си я пратил там, Джери.