На този ден се прибрах със седемдесет паунда в брой, което беше малко повече, отколкото печелех за седмица в химическото чистене. Деси много се развълнува и каза, че ще ги внесе на другия ден по пощата. Разказах му всичко за деня, за другите момичета и за гей модела.
— Обратен? — той се разсмя. — Това е облекчение, не искам да си мисля, че се виждаш с красиви нормални мъже.
Три седмици по-късно спечелих 190 паунда от три различни поръчки. Ивон каза, че клиентите са харесали външния ми вид и че трябва да се подготвя за големия успех. Каза ми, че съм много търсена и че отказва на клиенти, чиито марки не са „достатъчно качествени“. Реших, че е луда. Но постепенно за един месец започнах да получавам предложения и парите ставаха все повече. Всичко изглеждаше чудесно. Скоро с Деси щяхме да съберем депозита за къща.
Тогава издадоха брошурата за хотела и аз бях поразена. Приличаше на лъскавите списания, които можеш да видиш във фризьорския салон. За пръв път си помислих, че изглеждам красива, макар да знаех, че това се дължи на гримьорите, фризьорите и модните стилисти. С нетърпение чаках да покажа брошурата на Деси, когато се прибере. Оставих я на масичката до входната врата, където обикновено се трупаха сметките и писмата. Реших, че ще е приятна изненада.
Седнах в кухнята и зачаках реакцията му. Чух вратата да се отключва, той спря до масичката, после извика:
— Карън?
— Да?
Той се показа на кухненската врата. Лицето му беше зачервено от гняв. Бях смаяна — помислих, че се е скарал с някого на работа, но той вдигна брошурата и със сила я хвърли в скута ми.
— Не ми каза, че са те снимали в леглото.
— Какво? Сигурна съм, че ти казах…
— Не ми каза. Мислиш ли, че искаш хората да гледат снимки на жена ми в леглото?
— Не знам… Не разбирам за какво говориш. А и съм покрита със завивката.
Той се държеше абсурдно. На снимката бях завита до подмишниците. Очите ми бяха затворени, косата ми беше разпръсната върху възглавницата в идеален кръг около лицето ми. Едната ми ръка беше вдигната, свита в лакътя и обърната с дланта навън. Рамената ми бяха покрити от бяла нощница от лен с дантела. Само пет сантиметра под врата и откритата ми друга ръка бяха голи. В това нямаше нищо сексапилно.
— За бога, Карън, изобщо ли не помисли? Ти си в легло в хотелска стая!
Нямах представа за какво говори.
— Като проститутка.
Бях напълно шокирана.
— Не вярвам, че…
— Как мислиш, че се чувствам, когато хората непрекъснато шушукат за Ани и ме дразнят?
— Кои хора?
— На теб не ти го казват в очите! На теб не ти се налага да слушаш гадните им шеги!
Сега той крещеше. Нямах никаква представа за това. През последните няколко години никой не беше споменавал Ани, затова смятах, че са я забравили. Не бях помисляла как репутацията на Ани е засегнала Деси.
— Какво казват?
— Няма да го повторя. Отвратителни неща. За теб. Заради това вкарах един човек в болница. Едва не ме уволниха.
— Боже!
— Затова ти казвам, не бива да правиш такива неща.
Той мушна с пръст страницата така силно, че тя се скъса. Аз се разплаках и той осъзна, че ме е уплашил. Прегърна ме и ме погали по гърба.
— Само се опитвам да те защитя, любима.
За първи път ме прониза негодувание към Ани. Каквото и да беше станало с нея, поведението ѝ имаше последици, които още предизвикваха безпокойство и мъка, почти пет години след станалото. Разбира се, още я обичах, но ми се искаше да е тук, в стаята, за да ѝ се накрещя.
Следващата седмица казах на Ивон, че трябва да бъде по-придирчива към участията ми.
— Скъпа, за какво говориш? Фотосесията беше съвсем невинна, дори скромна. Още сме в началото, не захвърляй всичко от лицемерна скромност.
— Не съм лицемерна.