През цялото време си мислех: „Какво им става на всички? Тя ще се оправи.“ Очаквах да започне да ми крещи и да се оплаква на татко колко съм ужасна. Знаех, че този път щеше да ѝ трябва много време, за да ми прости. Но тя още не помръдваше. Дали не бях прекалила?
Всичко се промени. Много повече, отколкото след заминаването на мама. Така и не се върнах на училище. Същата вечер, докато всички бяха в болницата, Хана ми стегна един куфар с багаж. Леля Хилари ми каза, че татко ѝ поръчал да ме отведе в дома си в Уиклоу. Исках да изчакам татко и Даяна да се приберат, но леля Хилари не търпеше възражения. Не исках да тръгна, но дори Хана не ме погледна, докато леля ме носеше към колата, а аз ритах и крещях. Една седмица не говорих. Даяна и татко отчаяно ми липсваха и не разбирах защо не мога да се върна у дома.
Леля Хилари живееше с приятелка — слаба жена с костеливи пръсти и дълга посивяла коса. Госпожица Елиът беше пенсионирана учителка и се съгласи да ме обучава ежедневно. В началото на първата седмица реших да подслушам разговора им. Легнах на площадката, покрила крака с нощницата си и сложих ухо на пода. От думите им ставаше ясно, че за разлика от леля Хилари, госпожица Елиът беше поне готова да ми даде шанс.
— Тя е още дете! — каза учителката ми. — Няма представа какво е направила, твърде малка е, за да разбере.
— Има нещо у нея… Как е могла да го направи? С нетърпение чакам Робърт да си я вземе. Не мога да я държа вечно тук.
— Трябва му време, Хилари. Първо Мишел напусна него и момичетата, а сега и това? Трябва да я държи настрана, за да не избухне още един скандал. Никой не знае, че в онзи момент момичетата са се карали. Докато всички мислят, че Даяна се е спънала и е паднала във водата, ще приемат случилото се като ужасна злополука.
— В по-малко от метър вода? А и момичето на Малоун, Ейми, каза, че Лидия седнала върху нея във водата. Това изглежда умишлено. Не би трябвало да се пренебрегва.
— Децата си измислят какво ли не. И хората непрекъснато се давят в плитка вода. Както и да е, Робърт каза, че бащата на Ейми е добър човек. Всички други родители били бойкотирали тържеството заради Мишел. Само той пратил детето си.
— Обзалагам се, че сега съжалява. О, Боже — каза леля Хилари, — това е прекалено ужасно.
— Знам, но трябва да помогнем с каквото можем. А на това дете горе ще остане травма за цял живот, трябва да го накараме да разбере, че вината не е била негова.
Тогава разбрах, че бях убила най-добрата си приятелка и най-злия си враг — своята близначка.
В края на първата седмица госпожица Елиът ми обясни, че сестра ми е умряла, но ме увери, че е било злополука, че никой не е виновен и че е било неизбежна трагедия. Със сухи очи я попитах как е станало. Тя обърна глава настрани и ме прониза с поглед.
— Не помниш ли? Вие с Даяна сте си играели в езерцето.
— Да?
— И Даяна си е ударила главата. Помниш ли?
— Да.
Писах на татко многократно, за да му кажа, че много тъгувам, че той и Даяна ми липсват. Молех го да ме посети или да ме върне у дома. Той не отговори. Госпожица Елиът каза, че бил много зает, имало недостиг на гориво заради Извънредното положение и на никого не разрешавали да кара кола. Предложих да дойде с колело, но госпожица Елиът каза, че се държа глупаво.
Виждах леля Хилари на вечеря. Тя ме наблюдаваше зорко и коригираше маниерите ми на масата. Дойдеше ли време за лягане, тя идваше в стаята ми, за да се увери, че съм си казала молитвите и съм помолила Бог за прошка. Казвах молитвите си с удоволствие, макар че трудно можех да вярвам вече в един Бог, който би позволил на мама да избяга или да ме остави да убия собствената си сестра. Леля Хилари си оставаше дистанцирана, но аз реших да не ѝ давам никакъв повод за оплакване. Дори в разгара на лятото малката къща беше студена. Когато есента премина в зима, беше направо мразовито. Мястото беше идилично, но живеехме в постоянната сянка на планината. Стояхме възможно най-много в кухнята, където беше готварската печка. Храната беше с купони и върху чиниите ни се появяваха ужасни, отвратителни неща, но аз изяждах всяка хапка, без дори да направя гримаса. Помнех, че трябва да внимавам за обноските си, и никога не повишавах глас, нито пък тропах с крак. Постоянно се опитвах да се държа като дама. Също като Даяна.
Коледа дойде и мина без посещение или писмо от баща ми. Леля Хилари и госпожица Елиът се опитваха да ме развеселят, но принудената им веселост беше прозрачна като вода.