Когато Джери ме забеляза в „Сканлън“ три седмици по-късно, ме помоли да поговорим насаме.
— Увеличиха ми помощта — каза той.
Престорих се, че не разбирам за какво говори.
— Миналата седмица получих трийсет паунда повече.
— Така ли? Е, служителите ни непрекъснато правят грешки. На ваше място бих си мълчал.
— Така ли? И няма ли да загазя за това?
— Не и ако вината не е ваша. Аз бих се направил на разсеян.
Намигнах му многозначително. Той предложи да ме почерпи с бира, но аз отказах и се върнах при Бриджет и другите. Бях направил нещо дребно, за да бъде щастлив. Когато той вдигна чаша към мен от ъгъла на бара, се почувствах добре.
Придържах се към програмата си за загуба на тегло и накрая диплите под брадичката ми започнаха отново да изчезват и можех да виждам стъпалата си. Отначало ходех навсякъде. Бягането беше изключено, защото не бях способен и хората щяха да ми се смеят. Правех упражнения в спалнята си, а после мама ми купи за Коледа книгата с упражнения на Джейн Фонда, която беше приятна в много отношения. Не след дълго, много учудващо и без особени усилия, апетитът ми почти изчезна. Внезапно се изпълних с такава енергия и виталност, че не можех да заспя. Ставах по-рано и си лягах по-късно. Не можех да си обясня какво е станало. Сякаш някакъв ключ в мозъка ми се беше превъртял. Ядях една четвърт от онова, с което бях свикнал, колкото вероятно ядяха нормалните хора.
— Въобразявам ли си или си по-слаб, отколкото когато се събрахме? — попита Бриджет една събота сутрин след секса. Не бях казал на никого в работата за плановете си да отслабна, макар че всички забелязаха намалените ми порции на обяд. През шестте месеца, откакто излизахме, тя нито веднъж не беше споменала теглото ми. Оценявах това. Сякаш не го беше забелязала. Бях благодарен.
Въпросът ѝ ми достави удоволствие.
— Да, мисля, че е така — отвърнах. — Опитвам се да живея по-здравословно.
— Мисля, че си много красив, независимо колко тежиш.
Не бяхме от двойките, които водят романтични разговори или си правят комплименти, затова бях малко изненадан. Сетих се, че трябва да кажа нещо положително за нея.
— И ти си много хубава.
Тя засия.
Имах чувството, че съм ѝ задължен, а и компанията ѝ понякога ми беше приятна, но не изпитвах истинска любов към нея, само топлота и обич. Надявах се това да се превърне в нещо по-реално.
Разбира се, една вечер се сблъскахме с Хелън, когато излизахме от киното. Тя се връщаше от кръчма с компания, доста пийнала.
— По дяволите, виж кой е това! Та ти си станал наполовина! — изрева тя.
Представих Бриджет като моя приятелка.
— Приятелка? — попита Хелън излишно недоверчиво.
— Да — уверено потвърди Бриджет.
— Ясноо — проточи Хелън и ми намигна, — значи си се уредил. Елате в апартамента ми, правя купон. Току-що се дипломирах. Вече съм сестра, можеш ли да повярваш?
Учтиво отклоних поканата, но тя настоя да запише адреса и телефона си, в случай че размислим, после затича с викове по улицата след приятелите си.
— Кое беше това ужасно момиче? — попита Бриджет.