— Една бивша съседка. Ужасна е, нали?
Разсмяхме се и аз целунах Бриджет по устата, благодарен, че тя не е Хелън. Всичко между нас вървеше добре. Бяхме стабилна двойка.
Докато не срещнах Карън през август 1985 година.
12.
Карън
След като Ивон ми предаде думите на Джеймс за заподозрения в убийство, изчаках няколко седмици. Предполагам, за да успея да възприема истината. Не беше точно изненада, но да го предполагаш и да го знаеш бяха две различни неща. Ани беше мъртва.
О’Тул още заемаше същата длъжност. Оплакването ми беше пренебрегнато преди години, а може би не биха приели сериозно оплакване от сестрата на наркоманка проститутка.
Но той знаеше за писмото ми. Усмихна ми се широко в лицето, когато отидох да го видя.
— Ето те и теб. Ставаш все по-хубава.
Усмихнах му се мило. След няколко месеца работа като модел бях добила самочувствие и бях готова да го използвам.
— Деклан — заговорих му на малко име, — исках да проверя дали има някакво развитие по случая на сестра ми.
— Така ли? Доколкото си спомням, преди не беше много доволна от мен. Спомням си, че се оплака от начина, по който провеждах разследването.
— Знам и съжалявам, беше тежък момент. Бях изнервена.
— Така си е.
— Съжалявам, че детектив Муни е починал.
Това сякаш го трогна и той прокара ръка по очите си.
— Много тъжна история. Младият Джеймс беше добро момче.
— Така е. Мисля, че е подозирал някого за убийството на сестра ми.
О’Тул се облегна назад.
— Не знам нищо за това.
— Да, човек, когото заедно сте разпитвали.
— И кой ти го каза?
Поклатих глава — не бях готова да издам източника си.
— Всичко беше в главата на Муни. Имаше голямо въображение.
— Искам да знам кой е бил заподозреният. Чух, че бил влиятелен човек.
— Карън, Карън, трябва веднага да престанеш с това. Колко време мина? Пет години? Никога не е имало заподозрян, просто няколко идеи.
— Ами колата?
— Какво за нея?
— Ягуарът, който са виждали пред апартамента на Ани.
— Да?
— Успяхте ли да го откриете?
— Не.
— Ще ми кажеш ли какъв модел ягуар е бил? Какъв цвят?
Той вдигна ръце във въздуха, показвайки, че няма да ми помогне.
— Не е добре да хапеш ръката, която те храни. А ти ме заля с бира.
Престорената ми усмивка се стопи. Той се наслаждаваше на това, сякаш беше някаква игра.
— Да ти го начукам!
Той се разсмя.
— Ето я малката рижа улична котка, която се крие зад идеалния грим и прическа. Не изглеждаш толкова евтина, колкото преди, но все още мога да те имам за по-малко от двайсет паунда. И луксозните проститутки са си проститутки.
Чувах го да ми се смее, докато се отдалечавах.
— И без това е мъртъв! — извика ми той.
Обърнах се.
— Кой?
— Човекът, когото Муни подозираше. Умря шест седмици по-късно. Тъй че сте квит.
— Кой беше той?
Той пак се облегна, сложи ръце зад главата си и кимна към чатала си.
— Тази информация ще струва нещо.
Този път не се обърнах и продължих да вървя, докато не се прибрах, отърсила се от гнева към тъй наречената правосъдна система.
Дори убиецът да беше мъртъв, исках да знам името му. У дома отидох при купа изрезки от вестници, които пазех от времето, когато Ани изчезна. Някои от статиите споменаваха кола стар модел. Можех да започна оттам. Обадих се на човека, който поправяше микробусите на ателието за химическо чистене и без да му обяснявам, го попитах дали разбира от луксозни стари коли. Оказа се, че не, но имал приятел, който ги възстановявал. Щял да му се обади и да се опита да научи нещо.
Деси се прибра и поиска да му кажа защо съм се обаждала на механика му. Явно новините бързо се разнасяха. Казах му какво се беше случило, но туширах обидите на О’Тул. Мислех, че и Деси ще се ядоса, когато разбере, че е имало заподозрян. Но той сякаш беше вбесен от новината.
— Това са само спекулации, догадки. Защо не се откажеш? Ти не си Нанси Дрю7! Щом ченгетата не могат да го намерят, защо мислиш, че ти можеш?
— Защото искам да знам причината — това е разликата.
— И какво ще направиш, ще го изровиш?
Не можех да повярвам, че Деси се държи толкова гадно. Как не разбираше?
— Аз… Не мога да забравя Ани. Имало е заподозрян, възможен убиец, който може да го е правил и преди, да е съсипал и нечие друго семейство!
— И той е мъртъв!
— Не сме сигурни в това. Не вярвам на О’Тул. Той е глупак.
— Чуваш ли се? Смяташ да издирваш мъртъв убиец. Знаеш ли колко тъпо звучи това?