Това беше най-големият ни скандал досега. Грабнах чантата и палтото си, излязох и тръшнах вратата след себе си. Трябваше да кажа на мама и татко. Те трябваше да знаят. Звъннах на мама в Мейо, но сестра ѝ каза, че е на църква. Това не беше необичайно. Откакто Ани ни беше отнета, тя ходеше на църква като обсебена — по два-три пъти на ден, а когато не беше там, се чувстваше гузна и се молеше за завръщането на Ани. Взех автобуса до къщата на татко.
Предишното лято го бяха уволнили и сега той пиеше всяка вечер с помощта си за безработни. Не мисля, че беше истински алкохолик; по-скоро ходеше в кръчмата за компания. Беше самотен без колегите и семейството си. Носеше си „Ивнинг Прес“ и се преструваше, че го чете. Много го беше срам, че не може да чете добре. Мисля, че затова беше толкова суров с Ани, когато беше ученичка. Не е искал и тя да се провали като него.
Когато никой не ми отвори, не беше трудно да се сетя, че ще е в „Сканлън“. Той се зарадва да ме види, поне колкото три пинти „Гинес“ в петък следобед му позволяваха.
— Красивата ми дъщеря — каза той и обгърна раменете ми. — Не е ли прекрасна? — обърна се към бармана, който притеснено ми кимна.
Може би трябваше да изчакам да изтрезнее, за да му разкажа всичко, което се беше случило. Не бях казала нищо на родителите си след новините за сина на Ивон, но сега накарах татко да седнем на една маса в ъгъла и му казах всичко, което бях научила напоследък за Ани, пропускайки похотливите предложения на О’Тул.
Татко изслуша всичко, за момент не каза нищо, но после раменете му се затресоха и очите му се насълзиха.
— За всичко съм виновен аз. Трябваше да ѝ позволя да задържи детето и да живеят в безопасност у дома.
Бяхме прекъснати от младеж в сако от рипсено кадифе. Бях забелязала, че той седеше с няколко души на една от близките маси.
— Наред ли е всичко? — попита той загрижено.
Аз бях объркана и засрамена, а татко си пое дълбоко дъх, за да овладее риданията си.
— Благодаря — отвърнах, — добре сме, просто семейни проблеми.
Татко протегна ръка.
— Съжалявам, добре сме, просто нещо лично. Карън, това момче работи в офиса отсреща, откъдето си получавам помощите. Как се казваш, синко?
— Лорънс — отвърна мъжът. — Извинете, че се намесих, но забелязах, че сте разстроен.
Малко се подразних от намесата му, но когато ми подаде ръка и погледнах лицето му, съзрях искрена загриженост.
— Лорънс е много добър с мен, Карън. Карън е моя дъщеря.
— Здравей.
— Здравей. Вижте, ще ви оставя. Съжалявам.
И той се върна на масата при хората, които вероятно му бяха колеги.
— Извинявай, мила, просто съм в шок. Дори след толкова време си мислех, че някой ден може да влезе тук с нахакан вид и да ми поиска пари. Но предполагам, че дълбоко в себе си съм знаел. И О’Тул е казал, че онзи човек е мъртъв? Е, поне това е нещо.
Когато татко го каза, осъзнах, че О’Тул може би не е излъгал за смъртта на заподозрения. Знаех от Ивон, че ако Джеймс Муни беше имал основателен повод за съмнение, щеше да продължи разследването сам. Муни беше загинал едва преди две години, а според О’Тул заподозреният беше умрял преди пет. Как беше умрял? Къде беше погребан? И което бе по-важно, ако той беше убил Ани, къде беше тялото ѝ?
— Не мисля, че майка ти ще го понесе. Може ли да не ѝ казваш?
Татко беше прав. Вярата крепеше мама, колкото и да се заблуждаваше. Нямаше смисъл да ѝ казвам. Това нямаше да промени нищо.
Заведох татко в къщата и му направих кафе. Питах го може ли да прекарам нощта в моята стара стая. Нашата стара стая. Моята и на Ани. Той повдигна вежди.
— Наред ли е всичко с Деси?
— Не искам да говоря за това.
— Удари ли те? Ако те е пипнал дори с пръст…
— Не, няма нищо подобно. Утре ще се прибера. Трябва ми малко спокойствие.
Намерих стара нощница на мама и влязох в спалнята. Пуснах радиото, за да не мисля как Ани беше изпълвала тази стая с присъствието си. Пак свиреха онази песен — „Feed The World“. Преди няколко седмици в Лондон се беше провел голям концерт за събиране на средства за жертвите на глада в Етиопия. Тези дни по телевизията говореха само за него. Показваха дечица с пръчки вместо кости и издути коремчета, пълни с въздух. Бяхме направили благотворително модно ревю, за да съберем пари. Някои от другите модели ходиха на концерта „Live Aid“ в Лондон. Казах на Деси, че ще се опитам да намеря билети и да отидем за уикенда, но той отново започна да опява, че трябва да пестим за къща и да си имаме деца.