Бях се омъжила твърде млада. Ивон беше права. И не възрастовата разлика беше проблемът между нас. Деси ме задушаваше. Не беше подходящият мъж за мен. Знаех го отдавна, но не исках да си го призная. Освен отношението му към Ани, той искаше да знае къде се провежда всяка фотосесия, на какви места и какви дрехи ще нося. Настояваше да види снимките веднага след това и искаше да се запознае с Ивон. Засега успявах да отбия настояванията му. Усещах, че е твърде късно да направя нещо за брака си. Можех ли да намеря начин отново да се влюбя в съпруга си?
Чудех се дали да му се обадя и да му кажа къде съм, но това означаваше пак да стана, да сляза при телефона в коридора и да обезпокоя татко. Дръпнах завесите, погледнах надолу към улицата и за миг ми се стори, че виждам мъжа от службата за безработни на татко да гледа към къщата ни, но той скоро продължи по улицата.
На другия ден се прибрах. Деси беше бесен.
— Можеше да ми се обадиш. Поболях се от тревога. Точно ти би трябвало да знаеш какво е, когато някой изчезне.
Бях се приготвила да се извиня, но това ме вбеси.
— Не съм „изчезнала“. И ако наистина се тревожеше, щеше да се обадиш на татко. И Ани не е „изчезнала“. Била е убита. И полицията го е знаела от години. Просто са смятали, че не е достатъчно важно, за да ни го кажат.
Деси ме хвана за раменете, за да ме прегърне, а аз го оставих, защото нищо друго не можех да направя.
— Съжалявам, скъпа.
— Няма нищо, нека просто да забравим за това — казах, но нямах намерение да забравям.
През следващите седмици имах още няколко ангажимента и бях доста заета, но успях да открия и да се видя с едно от момичетата, което беше видяло стария ягуар. Тя беше живяла в същата къща с Ани. Помня, че работеше в „Х. Уилямс“ на Багът стрийт и я открих там. Тя се държа студено и каза, че никога не би останала в онази къща, ако знаела какво става там. Предполагам, че говореше за проституцията. Вече била казала на полицията всичко, което знаеше. Бях успяла да очаровам един похотлив продавач на стари луксозни коли да ми даде няколко брошури и я накарах да ги погледне. Успяхме да сведем възможностите до ягуар седан, произведен между 1950 и 1960 година. Тя каза, че само два пъти била видяла шофьора, но че изглеждал „заможен“, носел костюм на тънки райета и мека шапка, нахлупена до очите. Не можа да си спомни нищо друго особено за него: бил с нормален ръст, нямал брада или мустаци, които да запомни. Нямаше предположения за възрастта му и не беше виждала лицето му. Каза, че била виждала колата паркирана близо до къщата повече пъти, отколкото шофьора, за период от около шест месеца. Веднъж видяла мъжа да слиза от колата и втори път да се сбогува с Ани на входа. Не била виждала него или колата след изчезването на Ани, макар че продължила да живее на същия адрес още година. Питах я дали е виждала други мъже да влизат в апартамента на Ани и тя каза, че не е, затова смятала, че Ани „работи“ на друго място.
Потърсих механика на Деси във връзка с приятеля му, който възстановявал стари коли, но той ми каза, че Деси му казал да не се занимава с това. Мъжът ми отново вземаше решения вместо мен. Без да се посъветвам с него, аз настоях да получа телефона на човека, който се казваше Франки и имаше сервиз в Сантри. Обадих се да го питам може ли да се видим и да му задам няколко въпроса под предлог, че търся конкретна кола за фотосесия. Той не ми помогна толкова, колкото се надявах. Беше прекалено зает да флиртува с мен. Според него в Дъблин имало двайсетина коли, които подхождали на описанието. Бил поправял само две от тях — едната за музей за коли и другата за някакъв осемдесетгодишен старец, който живеел в графство Офали. Даде ми имена и адреси на други механици, които специализирали в поддръжка на стари коли.
И с тях не извадих по-голям късмет. Един от тях ме мота дълго, а никой нямаше полезна информация. Ударих в тухлена стена. Деси ставаше подозрителен, разпитваше къде ходя и какво правя, а мразех да го лъжа.
Една ранна съботна сутрин през септември той посегна към мен в леглото и аз осъзнах, че повече не мога да остана с него. Предишната вечер ме беше питал за номерата от подробната разпечатка на телефонната ни сметка. Даже не знаех, че сметката ни идва с подробна разпечатка и не ми беше хрумвало да проверя. Бях го излъгала зле и той ме притисна с новината, че звънил на всички номера и открил, че са на механици и търговци на коли. Скарахме се, той отново ми каза, че съм глупава, обсебена и абсурдна. За да има мир, аз се извиних, отстъпих, целунахме се и се сдобрихме. Но на другата сутрин се събудих ядосана. Най-вече на себе си, защото бях отстъпила. Отдръпнах се от целувките му.