Няколко пъти отидох с татко в „Сканлън“ и онзи Лорънс от службата за безработни често беше там с приятелката си. Той беше много мил към татко, много внимателен. Другите от компанията му не общуваха много с нас и стояха в другия край на бара, но Лорънс винаги идваше да ни поздрави.
Една вечер той ме запозна с приятелката си. Веднага харесах Бриджет. Беше невероятно стеснителна и нервна, а аз винаги съчувствам на такива хора, защото до не много отдавна бях същата. Тя беше доста кривогледа с едното око, затова държеше главата си наклонена на една страна. Помня как се опитвах да скрия червената си коса, когато бях малка. Лорънс каза, че тя е любител фотограф и водихме интересни разговори за модната фотография. Казах, че с удоволствие ще ѝ позирам, когато поиска, ако реши да си прави портфолио, но тя се засмя и каза, че това е само хоби. Но Лорънс много я окуражаваше и ѝ каза, че трябва да приеме предложението ми. Тя настояваше, че не би могла, но аз настоях да взема телефона ѝ и обещах да ѝ се обадя следващия уикенд. Хареса ми как той подкрепя Бриджет да превърне хобито си, към което явно беше много пристрастена, в кариера. Изглежда имаха хубава, спокойна връзка, каквато исках и аз.
И тъй, през един слънчев неделен следобед през април се срещнах с Бриджет в „Стивънс Грийн“ и тя изщрака цели три ролки филм. Хареса ми онова, което правеше. Нямаше оборудване на професионален фотограф, явно не притежаваше и ателие, но знаеше как да балансира естествената пролетна светлина, която струеше между дърветата, и как да улови в кадър лебед, докато се плъзга пред обектива. Зад фотоапарата беше много по-уверена. Беше ме помолила да съм с минимален грим и бели дрехи. Донесе със себе си дълго парче бял тюл, което драпираше около раменете ми или като воал. Знаеше какво иска и аз много се вълнувах да видя какво ще излезе от снимките ѝ. Лорънс също дойде. Донесе храна за пикник и помагаше на Бриджет при снимките, дори понякога я качваше на раменете си, за да хване по-добър ъгъл.
След като приключихме със снимането, постлахме одеялото, ядохме ябълки и сандвичи с шунка и изпихме един термос чай, докато гледахме как хората се разхождат край нас, възползвайки се от приятната вечер. Целият ден беше прекрасен, а после напълно се провали.
Видях го да наближава, но не го познах веднага в дънки и тениска. При всички предишни срещи той носеше костюм. Пред Бриджет и Лорънс той каза високо:
— Виж ти, и това ако не е мрънкащата червенокоска.
— О’Тул.
— Деклан. Вече тройки ли правиш?
— На разходка съм с приятелите си. Няма ли сериозни престъпления, които да пренебрегваш?
Не знам откъде събрах смелост да бъда толкова саркастична с него — може би защото усещах, че имам подкрепление.
Лорънс усети враждебността в тона ми, изправи се и ни прекъсна:
— С какво можем да ви помогнем?
О’Тул се вгледа в него.
— Откъде ви познавам?
И го каза толкова заплашително, че Лорънс отново се сви на тревата.
— Какво искаш? — попитах аз.
— Просто си прекарвам времето с бъдеща затворница. Изненадан съм, че не си на канала в такава вечер. Там има много повече работа за теб.
— Разкарай се! — изревах аз.
Той продължи, подсвирквайки, доволен от себе си.
— Кой беше този? — попита Бриджет.
Чувствах се напълно унизена. Не трябваше да го предизвиквам. Усещах как очите ми се насълзяват и видях, че Лорънс ме гледа мълчаливо. Бриджет ме прегърна и тогава шлюзът се отвори и разочарованието, трупано с години, се изля от мен насред обществен парк в присъствието на тези двама души, които едва познавах, да не говорим за всички непознати, които се оглеждаха, за да видят кой хлипа така. Бриджет започна да сгъва одеялото и каза на Лорънс:
— Заведи я в „Ниъри“. Аз ще прибера тук и ще дойда.
Последвах го слепешката навън от парка и по Графтън стрийт. Той ме хвана за ръка и внимателно ме насочи към кръчмата, без да задава въпроси, докато аз се опитвах да се овладея. Подаде ми чиста носна кърпичка. В кръчмата ме настани в един ъгъл и отиде на бара. Когато се върна, Бриджет беше дошла.
— Кой беше той? — попита тя.
— Карън не е длъжна да казва, ако не иска.
— Той… Той е детектив, който трябваше да разследва изчезването на сестра ми, но не му пукаше за нея…